Две жалби, с които се оспорват Наредбата за заплащането на правната помощ или т. нар. - служебна защита и Правилника за устройството и дейността на Националното бюро за правна помощ, са внесени във Върховния административен съд от адвокатите Ангел Ангелов и Вася Пешева.
Жалбата срещу Наредбата за плащането на служебните защити е в изпълнение на решение на Общото събрание на Адвокатска колегия - Кюстендил от 27 януари 2018 година, потвърди за Дарик и председателят на колегията Румен Антимов.
Той е упълномощил адвокатите Ангелов и Пешева да представляват колегията. Антимов обаче уточни, че не е виждал пълния текст на жалбите, както и, че решение на Адвокатска колегия- Кюстендил за жалба във ВАС срещу Правилника за устройството и дейността на Националното бюро за правна помощ няма.
“Адвокатът не е нечий служител, а свободен професионалист! И адвокатурата с нейните органи по Закона за адвокатурата не е държавна или общинска служба, а независима и самоуправляваща се професионална гилдия.
При това в рамките на съдебната власт. Учуден съм, че през последните 13 години главният прокурор или омбудсманът не са сезирали Конституционния съд за противоконституционност на някои от текстовете от Закона за правната помощ.
А бездействието на Висшия адвокатски съвет през последните три години е безотговорно, заради липсата на сезиране на Конституционния съд - за обявяване противоконституционност на Закона за правната помощ”, коментира в писмо до Дарик адвокат Ангел Ангелов.
Той уточни, че е дадена възможност на министъра на правосъдието Цецка Цачева; на ресорния зам-министър Десислава Ахладова и председателката на създаденото през 2006 г. Национално бюро за правна помощ - Елена Чернева-Маркова, в рамките на календарната, бюджетна и финансова година, да изправят държавната политика в областта на правната помощ от държавата, като я приведат в съответствие с изискванията на Конституцията.
“Затова и депозирахме жалбите сега. Последният срок изтече на 16 декември, а от Министерски съвет ни приеха искането с вх. № 1309/10.12.2018 г., но останаха безмълвни.
момента получих уверение, че Министерски съвет в спешен порядък ще изпрати до 31 декември във Върховния административен съд - досиетата на двата оспорени нормативни акта от Кюстендилската адвокатска колегия”, каза още адвокат Ангелов.
Очаква се като заинтересовани страни по оспорванията да се привлекат:
1. другите 26 адвокатски колегии
2. Висшият адвокатски съвет
3. Върховна административна прокуратура
4. Министърът на правосъдието
5. Националното бюро за правна помощ
Жалбата срещу Наредбата за плащането на служебните защити е в изпълнение на решение на Общото събрание на Адвокатска колегия - Кюстендил от 27 януари 2018 година, потвърди за Дарик и председателят на колегията Румен Антимов.
Той е упълномощил адвокатите Ангелов и Пешева да представляват колегията. Антимов обаче уточни, че не е виждал пълния текст на жалбите, както и, че решение на Адвокатска колегия- Кюстендил за жалба във ВАС срещу Правилника за устройството и дейността на Националното бюро за правна помощ няма.
“Адвокатът не е нечий служител, а свободен професионалист! И адвокатурата с нейните органи по Закона за адвокатурата не е държавна или общинска служба, а независима и самоуправляваща се професионална гилдия.
При това в рамките на съдебната власт. Учуден съм, че през последните 13 години главният прокурор или омбудсманът не са сезирали Конституционния съд за противоконституционност на някои от текстовете от Закона за правната помощ.
А бездействието на Висшия адвокатски съвет през последните три години е безотговорно, заради липсата на сезиране на Конституционния съд - за обявяване противоконституционност на Закона за правната помощ”, коментира в писмо до Дарик адвокат Ангел Ангелов.
Той уточни, че е дадена възможност на министъра на правосъдието Цецка Цачева; на ресорния зам-министър Десислава Ахладова и председателката на създаденото през 2006 г. Национално бюро за правна помощ - Елена Чернева-Маркова, в рамките на календарната, бюджетна и финансова година, да изправят държавната политика в областта на правната помощ от държавата, като я приведат в съответствие с изискванията на Конституцията.
“Затова и депозирахме жалбите сега. Последният срок изтече на 16 декември, а от Министерски съвет ни приеха искането с вх. № 1309/10.12.2018 г., но останаха безмълвни.
момента получих уверение, че Министерски съвет в спешен порядък ще изпрати до 31 декември във Върховния административен съд - досиетата на двата оспорени нормативни акта от Кюстендилската адвокатска колегия”, каза още адвокат Ангелов.
Очаква се като заинтересовани страни по оспорванията да се привлекат:
1. другите 26 адвокатски колегии
2. Висшият адвокатски съвет
3. Върховна административна прокуратура
4. Министърът на правосъдието
5. Националното бюро за правна помощ
