По повод 25-годишнината от честването на Шипченските боеве през 1902 г., по поръчка на поборническо опълченското дружество в сливенския клон, са изработени от майстори грънчари керамични гледжосани чаши в син или зелен цвят. В горната им част е изписан текст: „где борците неотстъпно ратуват за права, тиранията изчезва, победен е врага“, а в долната част на чашата (под баталната композиция) хоризонтален надпис с релефни букви: „В памятъ на шипченските герои 1877 – 9, 10 и 11, VIII“. На лицевата и част са изобразени релефно сцени от Шипченските боеве.
Регионален исторически музей–Габрово съхранява синя керамична възпоменателна чаша, която принадлежи на Иван (Иванчо) Николов (Николаев) Габровски (1854 – 1938 г.) – опълченец от Четвърта дружина, роден в колиби Страшката река (дн. в Габрово). Музеят откупува чашата от Иван Илиев Габровски през 1993 година. Тя се различава от останалите, тъй като на дъното и с молив ръкописно е изписано: „За спомен на Ивана от дядо му Иван“.
Печати на фамилията Рашееви са обявени за културна ценност на юли
Според изследванията за опълченеца Иван Габровски, той от малък изкарва прехраната си като козар и чирак. Посещава училище до второ отделение в Нова Махала (Априлово), в последствие е обучаван от отец Иларион в Соколския манастир като при него усъвършенства черковното и славянско писмо и четмо. Учи и за абаджия при Цанко Чифликов. Чиракувайки, Ив. Н. Габровски попада тайно на емигрантския вестник „Свобода“ на Любен Каравелов, от където разбира: „робството не е вечно, че далеч отвъд Дунава има българи, които мислят и се борят за свободата на неговото отечество“.
Табла от вратата на родната къща на Цанко Дюстабанов е културна ценност за месец май в РИМ-Габрово
Вдъхновен от идеята, отива в град Русчук (Русе), за да бъде по близо „до братята хъшове във Влашко“ и започва да слугува в един железарски дюкян. През 1875 г. Иван Н. Габровски преминава с лодка Дунава във Влашко, намира си работа като абаджия в Порчево. В последствие се установява в Букурещ, където работи в печатницата на Любен Каравелов. На 20 май 1876 г. се прощава с Любен Каравелов и заминава за Браила, където се записва като доброволец в Сръбско–турската война.
На 20 юни 1876 г. заминава за гр. Кладово, където около един месец се обучава и заминава за Делиград под командването на сръбския главнокомандващ генерал Михаил Черяев, зачислен е в Четвърти батальон в стрелковата рота с ротен командир капитан Райчо Николов и взема участие в боевете при местността Крагуевац – Кревет. След приключването на военните действия, Ив. Н. Габровски се връща в Букурещ. На 1 май 1877 г. отива в Плоещ, където се включва в състава на Първото Българско опълчение и постъпва в IV-та дружина, V-та рота. Участва в битките на връх Св. Никола, Шейново и село Тича (Котленско).
Съществуват различни информации за жизнения път на Иван Николов Габровски след Освобождението. Според някой изследователи той по всяка вероятност живее в Търново, но сведенията са оскъдни и не могат да посочат занятието му. Премества се да живее в Габрово, където остава до смъртта си. През 1923 г. е обявен за почетен гражданин на града.
Печатът на дружество „Успех“ бе обявен за културна ценност на месец април
Илия Габровски пише, че след Освобождението Иван Н. Габровски е назначен за старши полицстражар в гр. Търново, където получава и прякора Габровски, който му е даден от неговия началник, защото бил от Габрово. В София постъпва като раздавач и носи кореспонденцията на Иван Вазов. По-късно се връща в Габрово и постъпва пощальон в сухопътна поща Габрово – Русчук.
През 1882 г. получава от Плевенския окръжен съвет материална награда – 30 дюлюма земя в с. Радинец (Обнова), Плевенско от местността Куру дере.
Награден е с шест медала за храброст и граждански заслуги: бронзов – сръбски от военно време; сребърен – руски от военно време; бронзов – от Батемберг; бронзов – Априлско въстание; железен кръст за Независимостта на България; сребърен кръст за храброст.
Иван Н. Габровски е дългогодишен секретар на поборническо опълченското дружество. Почива на 21 януари 1938 г. от сърдечен удар.
Регионален исторически музей–Габрово съхранява синя керамична възпоменателна чаша, която принадлежи на Иван (Иванчо) Николов (Николаев) Габровски (1854 – 1938 г.) – опълченец от Четвърта дружина, роден в колиби Страшката река (дн. в Габрово). Музеят откупува чашата от Иван Илиев Габровски през 1993 година. Тя се различава от останалите, тъй като на дъното и с молив ръкописно е изписано: „За спомен на Ивана от дядо му Иван“.
Печати на фамилията Рашееви са обявени за културна ценност на юли
Според изследванията за опълченеца Иван Габровски, той от малък изкарва прехраната си като козар и чирак. Посещава училище до второ отделение в Нова Махала (Априлово), в последствие е обучаван от отец Иларион в Соколския манастир като при него усъвършенства черковното и славянско писмо и четмо. Учи и за абаджия при Цанко Чифликов. Чиракувайки, Ив. Н. Габровски попада тайно на емигрантския вестник „Свобода“ на Любен Каравелов, от където разбира: „робството не е вечно, че далеч отвъд Дунава има българи, които мислят и се борят за свободата на неговото отечество“.
Табла от вратата на родната къща на Цанко Дюстабанов е културна ценност за месец май в РИМ-Габрово
Вдъхновен от идеята, отива в град Русчук (Русе), за да бъде по близо „до братята хъшове във Влашко“ и започва да слугува в един железарски дюкян. През 1875 г. Иван Н. Габровски преминава с лодка Дунава във Влашко, намира си работа като абаджия в Порчево. В последствие се установява в Букурещ, където работи в печатницата на Любен Каравелов. На 20 май 1876 г. се прощава с Любен Каравелов и заминава за Браила, където се записва като доброволец в Сръбско–турската война.
На 20 юни 1876 г. заминава за гр. Кладово, където около един месец се обучава и заминава за Делиград под командването на сръбския главнокомандващ генерал Михаил Черяев, зачислен е в Четвърти батальон в стрелковата рота с ротен командир капитан Райчо Николов и взема участие в боевете при местността Крагуевац – Кревет. След приключването на военните действия, Ив. Н. Габровски се връща в Букурещ. На 1 май 1877 г. отива в Плоещ, където се включва в състава на Първото Българско опълчение и постъпва в IV-та дружина, V-та рота. Участва в битките на връх Св. Никола, Шейново и село Тича (Котленско).
Съществуват различни информации за жизнения път на Иван Николов Габровски след Освобождението. Според някой изследователи той по всяка вероятност живее в Търново, но сведенията са оскъдни и не могат да посочат занятието му. Премества се да живее в Габрово, където остава до смъртта си. През 1923 г. е обявен за почетен гражданин на града.
Печатът на дружество „Успех“ бе обявен за културна ценност на месец април
Илия Габровски пише, че след Освобождението Иван Н. Габровски е назначен за старши полицстражар в гр. Търново, където получава и прякора Габровски, който му е даден от неговия началник, защото бил от Габрово. В София постъпва като раздавач и носи кореспонденцията на Иван Вазов. По-късно се връща в Габрово и постъпва пощальон в сухопътна поща Габрово – Русчук.
През 1882 г. получава от Плевенския окръжен съвет материална награда – 30 дюлюма земя в с. Радинец (Обнова), Плевенско от местността Куру дере.
Награден е с шест медала за храброст и граждански заслуги: бронзов – сръбски от военно време; сребърен – руски от военно време; бронзов – от Батемберг; бронзов – Априлско въстание; железен кръст за Независимостта на България; сребърен кръст за храброст.
Иван Н. Габровски е дългогодишен секретар на поборническо опълченското дружество. Почива на 21 януари 1938 г. от сърдечен удар.
Регионален исторически музей Габрово