На 1 декември 2025 г. хиляди граждани се събраха в района на Триъгълника на властта в София, както и в цялата страна, за да протестират срещу проектозакона за държавния бюджет за 2026 г. Първоначалният вариант предвиждаше стриктно придържане към фискална дисциплина – дефицит 3 % от БВП, растящи приходи (42,8 % от БВП), разходи 45,8 % от БВП и БВП 120,1 млрд. € с реален растеж 2,7 %. Публичният дълг се планираше да достигне 37,6 млрд. € (31,3 % от БВП). Този „бюджет в евро“ включваше амбициозни мерки – осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ да се повиши с 2 пр. пунктa от 1 януари 2026 г. и с допълнителен пункт от 2028 г., удвояване на данъка върху дивидентите (от 5 % на 10 %) и задължително използване на софтуер за управление на продажбите (СУПТО). Именно тези мерки предизвикаха остри реакции от бизнеса и синдикатите.
След общественото недоволство правителството оттегли бюджета и на 6 декември 2025 г. публикува нов вариант. По‑долу е сравнението между двата варианта – старият, който бе оттеглен, и новият, публикуван в събота от Министерството на финансите.
Макроикономическа рамка
И двата проекта запазват дефицит от 3 % и растеж 2,7 %, но ревизираният вариант намалява размера на новия дълг, включва по‑консервативна прогноза за разходите (ок. 40 % от БВП) и предвижда продължаване на политиката за постепенно увеличаване на акциза върху тютюневите.
Данъчна политика и приходи
Данък върху дивидентите и хaзарта
Стар проект: Удвояване на данъка върху дивидентите от 5% на 10% и увеличение на таксите в хaзарта до 25%. Бизнесът и синдикатите изтъкнаха, че мярката би намалила инвестициите и няма доказателства за ограничаване на сивата икономика.
Нов проект: След консултации правителството се отказва от удвояването на данъка върху дивидентите – т.е. ставката остава 5%. Таксите при хaзарта се увеличават само от 20% на 22%, а не до 25%, както бе заложено първоначално.
СУПТО и електронно наблюдение
При отхвърления бюджет се налагаше въвеждане на задължителен софтуер за управление на продажбите (СУПТО) от 1 януари 2026 г., обхващащ около 200 000 търговци. Бизнесът предупреди, че изискването е практически неизпълнимо и ще натовари малките фирми.
При новия предложен бюджет за 2026 г. задължението за СУПТО отпада. В същото време се запазват мерките за разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск и електронно проследяване на транспорта. Остатъкът от приходните мерки включва продължаване на акцизния календар за тютюневите изделия.
Данъчни облекчения
И двата проекта запазват увеличените данъчни облекчения за деца и деца с увреждания. Облекченията за едно, две и три деца остават съответно 3067,75 €, 6135,50 € и 9203,25 €, а за дете с увреждане – 6135,50 €.
Осигурителна политика и доходи
Осигурителни вноски
Първият проектобюджет предвиждаше увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта от 1 януари 2026 г. и допълнително увеличение с 1 пункт през 2028 г.
При втория в актуализираната средносрочна прогноза увеличението се отлага – от 1 януари 2027 г. вноската се повишава с 1 п. п., а от 1 януари 2028 г. – с 2 п. п. По този начин през 2026 г. осигурителната тежест не се увеличава.
Минимален и максимален осигурителен доход
Минимален доход и минимална работна заплата – двата проекта определят минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и минималната работна заплата на 620,20 € от 1 януари 2026 г. Това е потвърдено в чл. 61 на новия закон, където се посочва, че минималната основна заплата за най-ниската длъжност за държавен служител е 620,20 €.
Максимален осигурителен доход – старият проект предвиждаше таван 2352 € през 2026 г., 2505 € през 2027 г. и 2659 € през 2028 г. В новия проект таванът е по-нисък – 2300 € през 2026 г., 2505 € през 2027 г. и 2659 € през 2028 г., както е описано в ревизирания план.
Социални помощи и семейни политики
Най-съществените позиции при семейните помощи и майчинството остават непроменени:
Детски надбавки: Новият закон за 2026 г. възпроизвежда размера на месечните помощи за отглеждане на дете, които са 26 € за първо дете, 57 € за две деца, 85 € за три деца и 90 € за четири деца, като за всяко следващо дете помощта се увеличава с 11 €.
Надбавки за близнаци: запазва се размерът от 39 €.
Еднократни помощи при раждане: възлизат на 192 € за първо дете, 461 € за второ, 231 € за трето и 154 € за четвърто и всяко следващо. Размерът на еднократната помощ при бременност е 116 €.
Деца с трайни увреждания: месечните помощи за родители, роднини или приемни семейства са 604 € за деца с 90 % и над 90 % увреждане, 292 € за увреждане между 70 % и 90 % и 231 € за увреждане от 50 % до 70 %. За професионални приемни семейства съответните размери са 318 €, 271 € и 231 €.
Премии за учещи: еднократните помощи за ученици от първи до четвърти клас и за осмокласници остават 154 €.
Други мерки: размерът на помощта за дете без право на наследствена пенсия е 77 €; държавните парични награди се определят до 358 € или 2556 € според заслугите.
Заплати в публичния сектор
В резултат от протестите правителството се отказа от предвидения автоматичен механизъм за индексация на възнагражденията в силовите ведомства. Вместо това заплатите в „Отбрана“ и „Сигурност“ ще бъдат увеличени еднократно с 10%. Общата политика по доходите предвижда увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 10% и запазва целта учителските заплати да бъдат не по‑малко от 125% от средната работна заплата. За медицинските специалисти в болниците остават гарантирани минимални възнаграждения – лекарите и фармацевтите без специалност да получават не по‑малко от 1860 €, а медицинските сестри, акушерките и лаборантите – 1550 € (данни от стария проект; този параметър е потвърден, като за целта се предвиждат 260 млн. €).
Какво се промени?
Отмяна на спорните мерки: Новият проект се отказва от удвояването на данъка върху дивидентите, увеличението на осигуровките още от 2026 г. и от задължителния софтуер СУПТО. Това се смята за основната отстъпка пред бизнеса и протестиращите.
Осигурителни промени: Повишаването на вноската за фонд „Пенсии“ е изместено за 2027 г. (1 п. п.) и 2028 г. (2 п. п.), вместо 2 + 1 п. п. от 2026 г. в първия проект. Максималният осигурителен доход за 2026 г. е намален до 2300 евро.
По‑голямо увеличение на заплатите в силовите ведомства: вместо планираните 5 %, заплатите в „Отбрана“ и „Сигурност“ ще нараснат с 10%, но се отменя автоматичното им обвързване със средната работна заплата. Общият фонд „Разходи за персонал“ за 2026 г. се увеличава с 10 %.
Консервативен дълг и разходи: макар дефицитът да остава 3 %, ревизираният бюджет предвижда по‑ниско ниво на нов заем (9,94 млрд. €) и намалява капиталовите разходи на МО с около 200 млн. €, отразявайки по‑бавното изпълнение на въоръжените проекти.
Без промени при социалните помощи: Размерът на детските надбавки, еднократните помощи при раждане, помощите за деца с увреждания и семейните доходни прагове остава същият както в стария проект. Минималната работна заплата остава 620,20 €.
Визия за следващите години: Правителството запазва целта за членство в еврозоната от 1 януари 2026 г. Бюджетът е изчислен в евро, а фискалната дисциплина остава приоритет. Въпреки ревизиите, главните рискове – забавяне на приходите и по‑ниски инвестиции – остават, както предупреждават анализатори.
Промененият проектобюджет за 2026 г. е компромис между фискалната дисциплина и натиска от масовите протести. Той запазва номиналния дефицит от 3% и основните социални политики, но отлага увеличението на осигурителните вноски, премахва спорните данъчни и административни мерки и предвижда по‑високо увеличение на възнагражденията в секторите „Отбрана“ и „Сигурност“. Въпреки съкращението на капиталовите разходи за армията, бюджетът продължава да финансира модернизационни проекти. Ревизията на бюджета показва, че правителството е склонно да преразгледа мерките, когато общественото недоволство е масово, но същевременно се стреми да запази пътя към еврозоната и макроикономическата стабилност.
