Босна и Херцеговина изпраща 2025 година с най-голямата следвоенна криза и блокиран европейски път, а 2026 година пристига със заявката за задълбочаване на политическото напрежение на фона на предстоящите в страната редовни общи избори.
Нови конфликти вместо европейски път
Страната започна тази година с очаквания, че ще бъде деблокиран европейският ѝ път, но след март 2024 г., когато Европейският съвет принципно одобри започването на преговори за членство, босненските власти все още не са направили стъпки за започване на този процес.
Очакваше се започването на преговорите да има особено символично значение в годината, в която се отбелязва 30-годишнината от подписването на Дейтънското мирно споразумение, с което се поставя край на войната в Босна, както и 30-годишнината от геноцида в Сребреница – най-силното напомняне за войната от 90-те години и трагедиите, които я съпътстваха.
Тези очаквания обаче се оказаха нереалистични, защото бурните политически събития доведоха страната до нова фаза на конфликти, дори до ръба на въоръжени сблъсъци.
Причината за това беше приключването на съдебното дело срещу тогавашния президент на босненската Република Сръбска Милорад Додик, когото босненският съд призна за виновен през февруари за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност и го осъди на една година затвор и шест години забрана за заемане на официални длъжности.
Присъдата на Додик, която стана окончателна през юни тази година, предизвика остри реакции в Република Сръбска, а местният парламент прие редица закони, с които се опита да забрани дейността на държавните съдебни органи и полицейски агенции на територията на Република Сръбска. След това босненската прокуратура започна разследване заради приемането на спорните закони срещу Додик и двама негови близки сътрудници по подозрение, че са извършили престъпление срещу конституционния ред, обяви ги за издирване и издаде заповед за арест.
Това развитие на събитията почти доведе до пряк сблъсък между държавната полиция и полицията на Република Сръбска, която защитаваше Додик. До това в крайна сметка не се стигна, защото Додик все пак се съгласи да даде показания пред прокурорите, които след това прекратиха разследването, тъй като законите бяха отменени.
Додик беше принуден да отмени спорните закони под натиска на сегашната американска администрация, която след това премахна санкциите срещу него. Вашингтон обаче не се намеси пряко във възникналата ситуация.
Така от конституционна кризата в Босна и Херцеговина прерасна и в политическа и бе определена от босненски и сръбски политици като най-голямата криза в страната след приключването на войната през 1995 г.
Предсрочни президентски избори преди редовните общи избори
Междувременно миналия месец в Република Сръбска се произведоха предсрочни президентски избори - само година преди насрочените редовни общи избори в Босна. Изборите бяха спечелени с разлика от около два процента от кандидата на управляващия Съюз на независимите социалдемократи (СНСД) Синиша Каран. При преброени 100 процента от гласовете победителят на изборите Каран е получил 50,39 процента от гласовете, или 222 182 гласа. На второ място остана кандидатът, подкрепен от основната опозиционна Сръбска демократическа партия (СДС), Бранко Блануша, който получи 48,22 процента, или 212 605 гласа. Опозицията обаче оспори тези резултати, а босненската Централна избирателна комисия (ЦИК) насрочи повторно гласуване в 136 избирателни секции заради установени нередности в изборния процес.
Предвид, че избраният президент на Република Сръбска ще управлява по-малко от година, много експерти определиха предсрочните избори като репетиция за предстоящите през октомври 2026 г. общи избори, на които отново ще се гласува и за президент на Република Сръбска.
В такава ситуация всички опити преди края на годината да се приемат две законови реформи, за които настоява ЕС, за да разреши започването на преговори, се оказаха неуспешни. Все пак Европейската комисия в последния момент оцени положително Програмата за реформи на Босна и Херцеговина – ключова стъпка към отпускането на до 976,6 милиона евро по Механизма за реформи и растеж на ЕС.
Така Босна и Херцеговина, заедно с Косово, изпраща 2025 година като една от двете държави на опашката на процеса на евроинтеграция, докато политическото напрежение в страната расте с наближаването на октомври 2026 г., когато гражданите ще трябва да изберат кой да ги представлява в институциите на Босна и Херцеговина
