Личният печат на Тонко Рашеев
/
Регионален исторически музей Габрово
Личният печат на Тонко Рашеев, един от видните за времето си габровски гайтанджии, и сребърен пръстен печат на сина му Георги Рашеев са културните ценности през месец юли на Регионален исторически музей-Габрово.
Печатът на Тонко Рашеев е метален, с дървена дръжка и кръгла форма. Текстът върху него е: „ИРИ&“, а под и над него са разположени стилизирани растителни орнаменти. Диаметърът на печатащата повърхност е два сантиметра.
Пръстенът печат е от сребро и син емайл, с инициалите „Г. Р.“, отгоре с корона и растителна орнаментика.
Пръстенът печат е от сребро и син емайл, с инициалите „Г. Р."
Уредникът в Регионален исторически музей-Габрово Даниела Цонева разказва, че печатите са знакове, защитаващи достоверността на присъствието и авторитета на институции и личности върху документи и преписки. Отразяват личната или институционална власт. Печатът се появява още от древността дори преди писмеността - IV-тото хилядолетие преди нашата ера. През II-рото хилядолетие пр. н. е. се появява и печатът пръстен, използван първоначално предимно на изток.
„В периода на Българското възраждане (ХVIII-ХIХ век) традицията за създаване на печати и изкуството на тяхната изработка продължава. Хронологически най-рано се появяват църковните и манастирски печати, печатите на църковните общини. Но най-значителни са личните печати от времето на Възраждането. Те са и най-многобройни, не само сочат най-точно местата, където са направени, а и популярността на определени идеи, свързващи българите в решителни, народолюбиви дела. В ателиетата на Търново са изработени не малка част от печатите на габровци, на габровските обществени, просветни и църковни структури”, става ясно от Даниела Цонева.
Фамилията Рашееви има важно място в живота на обществото и оставя следа в историята на Габрово. Даниела Цонева цитира К. Вапцов, който ни оставя спомени, съдържащи и информация, разпространявана устно, дори като слухове.
„Габрово след Освобождението: Срещу мегдана (Кирчо махала, около Житния пазар) край реката бяха къщите на заможни гайтанджии, в това число и на Тонката Рашеев, който имаше дървен мост през реката от къщата му до бояджийната и къщата на сина му Никола. Последният беше народняк и когато заболя Хр. Манафов, избраха него за народен представител. За него казваха, че се обадил само веднъж в Народното събрание и то да каже на разсилния да затвори вратата, защото му духало. По-малкият му брат Георги създаде голямата ленена фабрика на „Дядо Дянко“. Той беше учил в Русия и Германия, та и се отличаваше с търговската си почтеност, на която беше жертва последните години на живота си, макар враговете му да злословеха по негов адрес.”
Уредникът в РИМ-Габрово Даниела Цонева предостави справка за баща и син Рашееви, чиито печати са културни ценности на музея за месец юли.
Тонко Николов Рашеев (1805 г., Габрово – 1878 г., Габрово) – гайтанджия и търговец, училищен настоятел, дарител. Брат на Васил Рашеев. През 1865 г. е избран за настоятел на Габровското училище. Заедно с Христо Арнаудов проучва възможностите за доставка на предачни машини и създаване на текстилна фабрика. През 1868 г. те осъществяват пътуване до Париж, но след двумесечен престой поради недостатъчни средства се завръщат в Габрово. През 1863 г. предоставя 200 гроша за дюшедисване (поставяне на дюшеме – бел.състав.) пода на църквата в Габровския Соколски манастир. Дарител и за българската църква в Цариград – посочен е заедно с имената на търговците братята Христо, Георги и Андрей Хесапчиеви, Иван Грудов, Теофил Хаджигеоргиев, Тотю Станчев и др., дарили от 100 до 600 гроша.
Георги Тонков Рашеев (18 януари 1866, Габрово - 1943 г., Габрово) – индустриалец. Завършва Габровската мъжка гимназия през 1885 г. Обучава се на търговска практика при чичо си Васил Рашеев. В град Крефелд, Германия, учи тъкачество и апретура, а в град Кемниц завършва през 1890 г. бояджийския отдел на Техническото училище. При завръщането си в Габрово е назначен без неговото съгласие като учител в Държавната мъжка гимназия, но продължава да се занимава с боядисване на вълна. През 1901 г. по предложение на Главното интендантство при Военното министерство създава първата българска ленено-конопена предачница. Тя е оборудвана с десет механични стана за памучно платно – първите машини за памукотекстилна продукция в Габрово. Текстилната фабрика „Георги Т. Рашеев” произвежда ленени и конопени платове, част от които са доставяни на българската войска. Поради влошено здравословно състояние кани на 12 септември 1908 г. своя бивш учител В. Карагьозов за директор на фабриката. При управлението на Карагьозов са осигурени кредити, закупени са нови машини, строят се нови фабрични сгради. През 30-те години на ХХ в. фабриката се развива като едно комплексно предприятие с предачница, тъкачница, апретура и импрегнация.
Тонко Рашеев има още един син – Никола. За него се знае, че е ученик в Габровското училище от класа на Тодор Бурмов. През 1872-1873 г. е член на училищното настоятелство. С мотив „външни интриги”, на 25 май 1872 г. заедно с останалите настоятели си подава оставката. След едномесечен срок на разисквания тя не е приета от градската община и отново поема управлението на училищните дела.
