Последните дни на месец януари, аз съм в София заради различни задачи. Става време за 30-ти и отпътувам към Перник. Град на 20 километра от София нашата столица, огромно задръстване препълнен автобус. Града беше блокиран от хилядите коли, искащи да влязат в него.
ТУК МОЖЕ ДА ГЛЕДАТЕ ВИДЕО ОТ ФЕСТИВАЛА
След около 30 минути се озоваваме на ЖП Гара Перник с малко нюх и повече способности за ориентиране в непозната среда достигаме центъра на града. Една китна главна улица, пешеходна разбира се, напомняща ужасно много на тази в моя роден град.
Още малко лутане и ето вече сме зад официалната сцена на Фестивала на маскарадните игри „Сурва” . Хора, страшно много хора, публика, заграждения, специални полицейски части. Чанове в далечината сякаш казват „Ела” и виж кой играе тук. Исках да започна да снимам от първата минута, трябваше да намерим фестивалния конгресен център за да взема акредитацията си за Фестивала.
ТУК МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ОЩЕ СНИМКИ ОТ ФЕСТИВАЛА
Минават 5 минути и съм пред въпросната сграда добре обозначена с голяма табела и логото на Фестивала. Влизаме вътре – изключително любезен екип, стройна организация от огромен куп с акредитации изплуваха и нашите. Поздравихме се и се отправих направо към колоната. Сглобих техниката и моментално към първите кукери, които видяхме.
Много хора, а зад въжетата полиция и много фотографи. Дефилето беше организирано в маршрут, който беше около 500-600 метра в центъра на град Перник. Обходих го целия. Ивица широка десетина метра, която завършва на площад и сцената, за която ви говорих в началото. На сцената бе журито, което наблюдаваше изявата на всяка една изявена група. Площада беше обграден от много публика, ужасно много хора, усмихнати снимат коментират, гледат, млади, стари, българи и чужденци.
Еуфория, народна музика на живо, звън от чанове! Това е България, огромна сбирка от всички фолклорни области, различни обичаи и възстановки. Та нали кукерите гонят злите сили. Това гласи обичаят – е в Перник бяха прогонили всички зли сили в нацията. Цареше такова спокойствие в тази лудница, да нелогично е но всички бяха в облаците така да се каже.
Много хора ме питат какво правя още в България. Първо аз съм българин, следователно моята държава е България. И още веднъж какво правя още в България – ами вижте какво се случи в Перник и ще разберете! Това е България! Това е Сурва!
Автор на текста, фотографиите и видеото: Радослав Първанов
