Пламен Дедев е член на Управителния съвет на ХК „Чардафон“ и един от незаменимите играчи на мъжкия отбор. Той е роден на 4 юли 1982 г. в Габрово. Средното си образование завършва в Национална Априловска Гимназия, притежава магистърска степен по фармация от Медицинския университет в София.
Освен че е един от основателите на ХК „Чардафон“ и радетел за възраждането на мъжкия хандбал в Габрово, Дедев играе в мъжкия тим от самото му създаване, заедно с останалите момчета от отбора защитава цветовете на клуба и допринася за успехите на габровския хандбал.
С хандбал започва да се занимава през 1992 г. под ръководството на Илко Рохлев, на когото до ден днешен е признателен, че го е запалил по този спорт. През 1998 г. под ръководството на Галин Христов става шампион на България за юноши младша възраст и е отличен като голмайстор на финалния турнир. Година по-късно става част от мъжкия отбор на ХК „Подем-Чардафон“ по покана на тогавашния треньор Цоньо Начев. През 2000 г. прави своя дебют в А РХГ именно с фланелката на „Подем-Чардафон“, чиито цветове са единствените, които е защитавал в България. Сезон 2002/2003 играе в Германия за отбора на „Регенсбург“. В края на 2003 слага край на хандбалната си кариера (без да предполага, че ще е временно) и се отдава на висшето си образование. И така до една на пръв поглед случайна среща през есента на 2014.
Вече сме в разгара на пролетния полусезон от първенството в А РХГ. Как се представя отборът на „Чардафон“ до този момент и какви са очакванията ти за оставащите срещи до края на сезона?
В момента сме на трето място в класирането с равен брой точки с втория ХК „Добруджа“, който обаче е с по-добра голова разлика от нас. Като цяло мога да определя това като добро класиране на този етап от първенството, но не трябва да се замайваме от факта, тъй като ни предстоят три изключително тежки битки до края на редовния сезон. Очакванията и най-вече желанието ми е да задържим това темпо и да се преборим за второто място, което ни дава по-добри изходни позиции за плейофите в борбата за шампионската титла.
Преди няколко години заедно с Христо Данаилов и Милена Иванова положихте основите за възраждането на мъжкия хандбал в Габрово. Към днешна дата можем ли да твърдим, че хандбална история на Габрово при мъжете ще продължи да се пише в годините напред? Какво е необходимо, за да се случи това?
Връщам се с усмивка към момента, когато се случи всичко това. Ще започна малко по-отдалеч. С Христо се познаваме от около 20 години - тогава той беше изгряващата звезда на българския и в частност на габровския хандбал. Аз бях юноша на тогавашния ХК "Подем-Чардафон". През далечната 1998г. станахме шампиони на България за юноши младша възраст, а аз бях отличен като голмайстор на въпросния турнир. След този успех бях поканен да тренирам с мъжкия отбор, част от който беше и Христо. Усещането да бъдеш част от този отбор беше неописуемо! След време всеки пое по своя път и дълги години с Христо не се бяхме виждали. Той покоряваше хандбалните върхове в страната и чужбина, а аз се бях отдал на висшето си образование. Един ден двамата се срещнахме съвсем случайно на стадион "Христо Ботев". Той ме попита готов ли съм и искам ли да възродим мъжкия хандбал в Габрово, а аз без да се замисля му отговорих положително, но признавам - мислех си, че всичко е на майтап. Докато след три дни не го видях на работното си място с една камара документи за регистрация на нов клуб. Влезе при мен и ми каза "Подпиши тук и тук! Можеш ли да си извадиш свидетелство за съдимост възможно по-скоро?". В първия момент се стъписах, но вече бях дал мъжката си дума и направих всичко необходимо, за да сбъднем мечтата си за възраждане на мъжкия хандбал в града. И така вече шеста година пишем успешно новата хандбална история на Габрово и България. Относно това какво ни очаква в бъдеще - никой не може да отговори еднозначно. Мога само до обещая, че ще направим всичко възможно ХК "Чардафон" да продължи да бъде фактор в хандбалното семейство на България, а защо не и в чужбина!
Клубът вече има изградена детско-юношеска хандбална школа. Колко деца тренират в „Чардафон“ и как се представят в първенствата? Каква мислиш, че е основната причина за техния интерес към този спорт?
Към днешна дата в клуба тренират около 150 габровски деца. Вече имаме изградени отбори във всички възрастови групи – М10, М11, М12, М14, М16 и М19, които участват в зоналното първенство на зона „Мизия“, освен това имаме и отбор, който играе в Б-група. Доколкото съм запознат в есенните турнири най-добре се представят най-малките ни хандбалисти (10-годишните), следвани от 14-годишните, за които Габрово бе определен за домакин на Държавните финали по хандбал през 2019 г. Убеден съм, че основна заслуга за интереса на децата към хандбала имат Христо Данаилов и Милена Иванова. От собствен опит знам, че причината да се спечели и задържи интереса на едно дете към даден спорт е работата на неговия треньор. Когато си всеотдаен и влагаш цялата си любов в тренировъчния процес, това няма как да остане неоценено от децата. Разбира се по време на нашите домакински мачове в А-група наблюдаваме искрен интерес от страна на малките хандбалисти на „Чардафон“. Тяхната подкрепа е огромна и всеки път ни дава сили и ни мотивира да играем! Всички ние в мъжкия отбор играем основно заради тях и се надяваме, че те също се мотивират от нашата игра.
Подкрепя ли местният бизнес тежката задача, с която се е нагърбил клубът, а именно да развива детско-юношеската хандбална школа и да гарантира съществуването на мъжки хандбален отбор на Габрово?
Искам първо да изкажа благодарности към нашите спонсори, без чиято помощ участието ни в "А" РХГ в последните три години щеше да е немислимо. За съжаление обаче подкрепата, която получаваме към момента от тях, от Община Габрово и от БФХ не успява да покрие всички нужди на клуба, свързани с децата и участието на мъжкия отбор в А-група. Вярвам, че габровският бизнес е съпричастен към различни каузи, обединяващи нашите съграждани и силно се надявам, че в бъдеще ХК „Чардафон“ и мъжкият хандбал в Габрово ще намерят и своето място сред тези каузи! Бих искал да поканя представителите на бизнеса в града да дойдат на някой от нашите домакински мачове и да видят за каква емоция става дума. Емоция, която е както на терена така и сред публиката. Емоция, към която е трудно да останеш безучастен! Особено виждайки пламъка в очите на децата сред публиката.
Коя е най-тежката загуба на отбора до този момент?
Веднага ми изплуват два мача в съзнанието, за които не искам да се сещам до края на живота си. Загубата на полуфинала за Купата на България миналата година от ХК "Добруджа" и загубата от ХК "Спартак" в борбата за бронзовите медали от първенството сезон 2017/2018. Честно казано не ми се говори за тези мачове, защото още ме боли при мисълта за тях.
Какви са основните трудности пред габровския мъжки хандбален тим?
Няма какво да увъртам, най-голямата трудност за нас е недостатъчното финансиране. Имаме страхотна база, благодарение на Община Габрово, имаме страхотни кадри в лицето на треньорите и състезателите в клуба! Имаме и най-важното - желание да работим и да се развиваме, но без достатъчно средства е много трудно! Често ни е минавало през ума да се откажем, питали сме се защо го правим и единственото, което ни спасява е отборният дух и приятелството, което сме изградили през годините, както и децата, които са нашата мотивация, нашата вяра, нашата сила – всеки успех, който постигнем е важен, защото го споделяме с тях, защото изпитваме невероятна емоция от тяхната радост и при всяка трудност те са тези, които ни вдъхват надежда, че има смисъл да продължим да се борим!
Какво ви зарежда и ви дава сили да продължите, дори когато мачът изглежда загубен?
Всеки, който се е занимавал и се занимава със спорт знае, че най-зареждащото и даващо сили нещо е публиката. Това е истината без публиката спортът губи своя смисъл и своята мисия.
Какво е любимото ти занимание, когато не си на терена?
Най-любимото ми занимание е да прекарвам свободното си време със семейството. Било то у дома или на път, когато съм с тях се чувствам най-добре! Разбира се не забравям и приятелите си.
Кой е мачът, който мечтаеш да изиграеш?
Мечтата ми е да играя с отбора на ХК " Чардафон" в европейските клубни турнири. Да застана гордо с ръка на сърце и да слушам българския химн в наша чест! Не мисля, че е нещо непостижимо. Дай Боже един ден и това да стане!
Ти си добър не само в ролята на хандбалист - виждали сме те как се раздаваш и сред публиката на мачовете на „Чардафон“ в Б-група. До каква степен играта на отбора е свързана с подкрепата на публиката?
Както вече казах - публиката е всичко за един спортист и за един отбор! Тя може да го извади от дъното! Разбира се има право и да го порицае, ако не е доволна от представянето му.
Усеща ли „Чардафон“ подкрепата на Габрово?
Усеща се, че ХК "Чардафон" набира популярност с всеки изминал ден и мач, но има още какво да се желае. Надявам се фенове и отбор да продължим взаимно да си доставяме удоволствие! За целта си пожелавам залата да е все по-пълна и по-пълна!
Книгите или филмите – кое предпочиташ? А кои са любимите ти?
Предпочитам книги, но за съжаление ми остава все по-малко време за тях. Много книги са ми останали в съзнанието, нямам конкретно една да ми е любима.
