РБ Априлов Палаузов
РБ Априлов Палаузов / „Сбогуване със себе си”

Писателят Кънчо Атанасов представя своята нова книга „Сбогуване със себе си” и цялото си богато творчество в залата за срещи на Регионална библиотека – Габрово. Срещата е на 12 декември (сряда) от 17:00 часа. 

Кънчо Атанасов е български писател,  драматург и сценарист. Роден е в село Дряновец, Беленска околия, Русенска област. Живее и пише в село Маноя, Дряновска община, Габровска област.

Автор е на книгите: „Трета кабина, моля”(1974), „Живи хора”(1976), „Дом без огледало”(1981), „Лятото на гарваните”(1984), „Адам и Ева живеят наблизо”(1987), „Тайните на тайгата”(1987), „Джимо Сиджимката”(1990), „Вариант за оптимисти” (1992), „Сага за селото”(1993), „На крачка от Рая”(1995), „Място под слънцето”(1996), „Последният живот”(2001), „Всичко отначало”(2003), „Бенефис”(2005), „Ефектът на пеперудата – Ирак”(2006), „Лампа на прозореца”. Пет новели на прехода”(2006), „Ефектът на пеперудата - Босна и Херцеговина”(2007), „Ефектът на пеперудата - Афганистан”(2008) и последната, 16-та по ред, която ще бъде представена пред габровци – „Сбогуване със себе си”(2018).

Сценарист е на филмите: „Покрив”, „Живи хора” и „Квартал „Акация”.

Изпод перото му са излезли пиесите: „Домъ М. Фабианъ” (Русенски драматичен театър), „Хартиеният човек” (Телевизионен театър) и „Последният живот” (Народен театър „Иван Вазов”).

Словото на Кънчо Атанасов е  по човешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво „те хващат” за сърцето, неочаквано  те превръщат в един от героите на прозата му на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие.

Из „Сбогуване със себе си”: „…пиша само за това, което днес ми се е случило или съм си помислил днес, а за миналото си нищо не пиша…Гледай сега каква много вярна извадка ми е направил Даскал Кольо: „Както в миналото бъдещето зрее, тъй и в бъдещето миналото тлее…”. Имам ги много такива – и в лаптопа си, и в една тетрадка записани…Ще ти покажа и Даскала: да видиш доколко човекът може да бъде почерка му и почеркът му – човека!...Все да съм научил, че не може човек да избяга от това, което е в него и около него…”

Последвайте ни

Габрово