Отбелязването на „Седмицата на гората" продължава до 8 април с различни инициативи. Именно горите са гордостта на Национален парк „Централен Балкан“, тъй като са уникални за Европа. Заемат 61% от територията, голяма част от тях са строго защитени с включването им в резервати. Разпределението на дървесните видове е повлияно от разликите в надморските височини, климатичните и почвени условия, сложния релеф, изложението и екологичните изисквания на видовете.
Фотоизложба на тема „Балканът – вечната приказка“
В парка са представени изцяло или частично шест растителни пояса, четири от които създават горска среда. Основните видове, които се срещат в пояса на сухоустойчивите и топлолюбиви дъбови гори са цер, благун и космат дъб.
Обикновен горун, обикновен и келяв габър и по-ограничено мъждрян, липа и воден габър са най-срещаните в пояса на приспособените към умерени условия на овлажняване дъбови и габърови гори - пояс с важна противоерозионна роля.
В буковия пояс най-широко разпространения вид е обикновеният бук. Буковите гори заемат 44% от парковата територия, средната им възраст е 133 години, като на площ от над 24 400 хектара те са над стогодишни. В резервата „Боатин“ се опазват най-представителните за старопланинския буков масив гори със средна възраст над 150 години.
През 2017 г., почти 11 000 хектара букови гори в резерватите на парка са включени в сериен обект на ЮНЕСКО „Старите и първични букови гори на Карпатите и в други региони на Европа“.
Вековните букови гори в НП „Централен Балкан“ вече са в Списъка на ЮНЕСКО
В българската митология букът е свещено дърво. Вярва се, че в него живеят самодиви. Символ е на благополучие и божественост. По традиция и днес на Гергьовден от раззеленените клонки на бука вият венци, кичат се домовете за здраве, късмет и берекет.
Иглолистните заемат ограничена площ. Най-големи са горите от смърч, срещат се обикновена ела, бял и чер бор. Специално място имат тисът и бялата мура.
Тисът, наричан още „отровачка“ е рядък вид, включен в Червената книга на България . Прочут е със здравата си дървесина. От тис се изработват корабите за римската флота, както и английският дълъг лък. В парка е запазено най-голямото тисово находище в България. В „Централен Балкан“, между върховете Картала и Юмрука, се намират и най-северните в света гори от срещаната само на Балканите бяла мура.
Вековните гори внушават почитание с огромните си дървета, с контраста между младите фиданки и могъщите стволове с дълбоко набраздена кора. Старите дървета, повалените стъбла и клони имат важна роля за здравословното състояние на гората, поддържат нейната продуктивност, осигуряват влага и хранителни вещества. Българите почитат вековните дървета. Народната вяра забранява да се сече старо дърво. Под стар дъб или бук се правят венчавки с вярата за богатство, плодородие, против уроки и магии.
Според вярванията не се сече дърво при манастир, извор и воденица. В славянската митология дъбът е свещено дърво и е възприеман като образ на бог Перун - покровител на мълниите. В обредни практики с дъбова тояга се прогонват змиите, жълъдът символизира съзидателното начало и плодовитост. Венците от дъбови клонки са символ на силата и властта и са отличителен белег на много владетели. Изображения на дъбови листа се използват в хералдиката при гербове на владетели и държави.
Столетните бук, смърч, мура и ела са естествена жизнена среда за стотици растения. Многообразен е животинският свят. От безгръбначни видове като алпийският сечко, плуващи, пълзящи, подскачащи и крилати обитатели, до едрите бозайници, сред които емблематичната за българската природа и за НП „Централен Балкан“ кафява мечка.
Горските екосистеми в парка осигуряват за хората екологични услуги. Поречията на реките Вит, Осъм, Видима, Росица, Тополница, Стряма и Тунджа осигуряват вода с отлични питейни качества и поминък на хората по тях. Поддържащите услуги, необходими за предоставянето на екосистемни услуги, са произвеждането на кислород в атмосферата, формирането и задържането на почвата, кръговрат на хранителните вещества и на водата и осигуряването на местообитания са неизмерими, тъй като стоят в основата на живота.
Горите в Националния парк „Централен Балкан“ са наслада от красивите пейзажи и запазената девствена природа, те са духовно вдъхновение, предизвикват чувство за родова принадлежност.
Фотоизложба на тема „Балканът – вечната приказка“
В парка са представени изцяло или частично шест растителни пояса, четири от които създават горска среда. Основните видове, които се срещат в пояса на сухоустойчивите и топлолюбиви дъбови гори са цер, благун и космат дъб.
Обикновен горун, обикновен и келяв габър и по-ограничено мъждрян, липа и воден габър са най-срещаните в пояса на приспособените към умерени условия на овлажняване дъбови и габърови гори - пояс с важна противоерозионна роля.
В буковия пояс най-широко разпространения вид е обикновеният бук. Буковите гори заемат 44% от парковата територия, средната им възраст е 133 години, като на площ от над 24 400 хектара те са над стогодишни. В резервата „Боатин“ се опазват най-представителните за старопланинския буков масив гори със средна възраст над 150 години.
През 2017 г., почти 11 000 хектара букови гори в резерватите на парка са включени в сериен обект на ЮНЕСКО „Старите и първични букови гори на Карпатите и в други региони на Европа“.
Вековните букови гори в НП „Централен Балкан“ вече са в Списъка на ЮНЕСКО
НП Централен Балкан
В българската митология букът е свещено дърво. Вярва се, че в него живеят самодиви. Символ е на благополучие и божественост. По традиция и днес на Гергьовден от раззеленените клонки на бука вият венци, кичат се домовете за здраве, късмет и берекет.
Иглолистните заемат ограничена площ. Най-големи са горите от смърч, срещат се обикновена ела, бял и чер бор. Специално място имат тисът и бялата мура.
Тисът, наричан още „отровачка“ е рядък вид, включен в Червената книга на България . Прочут е със здравата си дървесина. От тис се изработват корабите за римската флота, както и английският дълъг лък. В парка е запазено най-голямото тисово находище в България. В „Централен Балкан“, между върховете Картала и Юмрука, се намират и най-северните в света гори от срещаната само на Балканите бяла мура.
Вековните гори внушават почитание с огромните си дървета, с контраста между младите фиданки и могъщите стволове с дълбоко набраздена кора. Старите дървета, повалените стъбла и клони имат важна роля за здравословното състояние на гората, поддържат нейната продуктивност, осигуряват влага и хранителни вещества. Българите почитат вековните дървета. Народната вяра забранява да се сече старо дърво. Под стар дъб или бук се правят венчавки с вярата за богатство, плодородие, против уроки и магии.
Дарик Габрово, архив
Според вярванията не се сече дърво при манастир, извор и воденица. В славянската митология дъбът е свещено дърво и е възприеман като образ на бог Перун - покровител на мълниите. В обредни практики с дъбова тояга се прогонват змиите, жълъдът символизира съзидателното начало и плодовитост. Венците от дъбови клонки са символ на силата и властта и са отличителен белег на много владетели. Изображения на дъбови листа се използват в хералдиката при гербове на владетели и държави.
Столетните бук, смърч, мура и ела са естествена жизнена среда за стотици растения. Многообразен е животинският свят. От безгръбначни видове като алпийският сечко, плуващи, пълзящи, подскачащи и крилати обитатели, до едрите бозайници, сред които емблематичната за българската природа и за НП „Централен Балкан“ кафява мечка.
НП Централен Балкан
Горските екосистеми в парка осигуряват за хората екологични услуги. Поречията на реките Вит, Осъм, Видима, Росица, Тополница, Стряма и Тунджа осигуряват вода с отлични питейни качества и поминък на хората по тях. Поддържащите услуги, необходими за предоставянето на екосистемни услуги, са произвеждането на кислород в атмосферата, формирането и задържането на почвата, кръговрат на хранителните вещества и на водата и осигуряването на местообитания са неизмерими, тъй като стоят в основата на живота.
Горите в Националния парк „Централен Балкан“ са наслада от красивите пейзажи и запазената девствена природа, те са духовно вдъхновение, предизвикват чувство за родова принадлежност.