Водещата статия на вестник „100 вести" днес е посветена на едно голямо събитие, станало в средата на седмицата в Габрово.
В сряда цигулковото дуо Минчо и Николай Минчеви бе посрещнато с горещи аплодисменти в зала „Възраждане“. След края на концерта няколко пъти баща и син бяха извикани отново и отново на сцената. Едно от бисовите изпълнения – кратко пицикато, беше посветено на починалия наскоро диригент, композитор и създател на Габровския камерен оркестър Христо Питев. Възторжената публика стана на крака и дълго аплодира виртуозите. Залата остана пълна и след края на концерта за срещата разговор с Минчеви.
Иван Стоянов, диригент на Оркестър Габрово, изрази с думи и настроението на публиката, казвайки: „Това е наистина нещо невероятно - да видиш баща и син. Баща, който е горд със сина си, синът – горд със своя баща, да са в такава чудесна хармония.“
Вестник „100 вести" цитира случка, разказана от Минчо Минчев, прозвучала като притча:
„Когато бях малък, нямах куче. Татко беше много строг и не ми купи. Но аз позволих на сина ми Нико да има куче. Един път всички излязохме с Чарли на разходка и срещнахме хора със съ- щата порода куче. Двете животни се заиграха и ние се заговорихме. Как се казва вашето? Чарли. Ами вашето? Джак. Поговорихме, усмихвахме се сър- дечно един на друг и се разделихме. Мина време, пак се срещнахме, но без кучетата. Не се поздравихме и не се спряхме. Знаехме имената на кучетата си, но не знаехме нашите... Кучето е средството, чрез което общуват хората. А това нещо ми изглежда малко кривичко."
В сряда цигулковото дуо Минчо и Николай Минчеви бе посрещнато с горещи аплодисменти в зала „Възраждане“. След края на концерта няколко пъти баща и син бяха извикани отново и отново на сцената. Едно от бисовите изпълнения – кратко пицикато, беше посветено на починалия наскоро диригент, композитор и създател на Габровския камерен оркестър Христо Питев. Възторжената публика стана на крака и дълго аплодира виртуозите. Залата остана пълна и след края на концерта за срещата разговор с Минчеви.
Иван Стоянов, диригент на Оркестър Габрово, изрази с думи и настроението на публиката, казвайки: „Това е наистина нещо невероятно - да видиш баща и син. Баща, който е горд със сина си, синът – горд със своя баща, да са в такава чудесна хармония.“
Вестник „100 вести" цитира случка, разказана от Минчо Минчев, прозвучала като притча:
„Когато бях малък, нямах куче. Татко беше много строг и не ми купи. Но аз позволих на сина ми Нико да има куче. Един път всички излязохме с Чарли на разходка и срещнахме хора със съ- щата порода куче. Двете животни се заиграха и ние се заговорихме. Как се казва вашето? Чарли. Ами вашето? Джак. Поговорихме, усмихвахме се сър- дечно един на друг и се разделихме. Мина време, пак се срещнахме, но без кучетата. Не се поздравихме и не се спряхме. Знаехме имената на кучетата си, но не знаехме нашите... Кучето е средството, чрез което общуват хората. А това нещо ми изглежда малко кривичко."
