Да, ние можем да запазим същността си на българи в глобалния свят!

Да, ние можем да запазим същността си на българи в глобалния свят!
Да, ние можем да запазим същността си на българи в глобалния свят! / ЕМО ЕТЪР

Сградите в съвременния свят си приличат. Вероятно глобализацията провокира създаването на селищна архитектура, която все по-малко се различава в отделните държави. Особено в разположените на един континент. Светът е в постоянно развитие, а често това означава да преоткриеш нещо съществувало и позабравено и да му предадеш енергия от съвременността.

И както сме свидетели на разрастването на големите урбанизационни центрове, така можем да наблюдаваме и обратния процес – все повече хора, особено в страни като България, да се завръщат към корените си.

Да си направиш къща, която да прилича на построената от предците ти, дворът й да е покрит с плочи, в него да има геран (макар много често само като имитация), а градината да напомня харман – ето това е нещо, към което се стремят все повече хора с различен социален статус. Защото така се чувстват българи. Защото така успяват да бъдат себе си в глобализиращия се свят.

Идеята на Етнографски музей на открито "Етър" и Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ да се представи къщата от периода на Българското Възраждане и да се говори за старопланинската архитектура от това време, се оказа повече от успешна.

“В света на старопланинската архитектура” предизвика огромен интерес сред хора от цялата страна. Наложи се дори да бъдат отклонявани от участие желаещи да се включат в лекционния и практически модули.

Не само българи, дори и чужденци видяха 3D визуализацията на възрожденска къща, изслушаха интересна информация за старопланинската архитектура, взеха инструменти и изработиха сглобки, характерни за строителството по нашите земи в миналите векове.

Не е ли 3D визуализацията първата стъпка да пренесеш старата архитектура, която ние възприемаме като българска, в съвременността? Повече от месец бе необходим на специалистите от Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ да създадат такъв модел.

снимка: ЕМО

Те разполагаха с планове и фасади, но не и с детайлна информация за самите сглобки, чрез които са създавани сградите в миналото. Данните, благодарение на които работят, им бяха предоставени от архитект Дафина Барфончовска, която е правила заснемания през 70-те години на миналия век.

Технологично е много по-сложно да се изработи 3D модел на възрожденска сграда, отколкото на съвременна. Днес нещата са доста по прости, защото материалите, които се използват са много по-здрави, устойчиви и предварително обработени.

снимка: ЕМО

Във възрожденската сграда има много на брой сглобки, пироните са малко, разчита се материалите да тежат един върху друг и да се поддържат взаимно. Важен извод на проекта е необходимостта да се направи сериозно теренно проучване върху цялостния характер на възрожденските сгради на българите, особено на строителството в Старопланинския регион.

Одаите, чардакът, джамалът, огнището, полиците, пещникът (пещта), дворът, покривът, долният етаж (в който живеят животните) – всичко това са детайли, които трябва да бъдат внимателно изследвани, описани и представени, след сериозно изследване. Защото тук науката се среща с бита.

снимка: ЕМО

Все повече хора имат намерение да си направят дом, който да не им позволи да забравят българските си корени в съвременния глобализиращ се свят.

И нека помечтаем, нека си представим този свят в недалечното бъдеще, чиято недалечност е толкова близо, че почти се среща със съвременността:

Това е свят, в който интернет позволява на все повече хора, особено българи, да живеят в малко населено място – село или махала. Свят, в който хората се познават помежду си, разменят плодове и зеленчуци през плета, а градят кариера в големи международни компании. Те са седнали на чардака, в одаята или на двора, близо до герана и работят през интернет.

Това не са само мечти, това все повече ще бъде реалност, но не само интернет ще има водеща роля в него. Дървото, глината, камъкът също са важни елементи от света на хората от този свят. Мъжът ще трябва да може да направи добра сглобка, за да построи дом за своето семейство. Това е семейството на един българин, съхраняващ традициите на предците си през вековете.

снимка: ЕМО

Сглобката е важен елемент от сградата през Възраждането. Това разбраха участниците в проекта “В света на старопланинската архитектура” от Стефан Паризов, който представя себе си като “дърводелец най-общо казано”.

Той и групата строители от Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ показаха на участниците в проекта най-важното, за да се направи един градеж. Благодарение на сглобката между гредите бе създадено пано, което бе запълнено с плет, покрит с глина. Така са създавани стените на сградите в миналото.

Стефан Паризов се оглежда и за да бъде по-убедителен показва жилищните и стопански постройки в ЕМО “Етър”, на чиято територия се реализира инициативата “В света на старопланинската архитектура”.

Големите дюбели играят ролята на пирони. Всичко е въпрос на времето си. Преди векове е било много скъпо да си купиш пирони и затова са били използвани много малко, за сметка на дървените сглобки и дюбелите.

снимка: ЕМО

Стефан и колегите му са научили занаята на принципа “проба – грешка” и от малкото майстори, които все още работят в България. Да направиш една къща изцяло със сглобки не е евтино удоволствие и със сигурност изисква повече време.

“Бъдещето е в бетона и стоманата. Но идеята е хората, които имат желание да се върнат назад във времето да имат тази възможност”, смята Стефан Паризов.

“Може би някога това е било работа за мъже! Сега можем да опитаме и ние”, коментира Кристина Асенова, една красива дама с чук и длето в ръка.

Тя прави сглобка за първи път. Преводач е от сръбски език и живее в София. Смята, че архитектурата на българите и сърбите си прилича.

“Били сме заедно в пределите на Османската империя”, напомня Кристина Асенова и продължава съсредоточено да опитва да направи сглобка от епохата на Възраждането.

снимка: ЕМО