Дни на унгарската култура се откриват днес в Добрич. Организатори на събитието са общините Добрич и побратимената Залаегерсег, Посолството на Република Унгария в София, Почетният консул на Унгария във Варна Йордан Йорданов, Унгарският културен институт и Издателство „Литературен форум". До 18 март жителите и гостите на Добрич ще могат да се запознаят с унгарските бит, култура и традиции и ще имат шанс да се докоснат до големи унгарски творци и артисти.
Унгарските дни ще бъдат открити от Нейно Превъзходителство Юдит Ланг - Посланик на Унгария в България днес от 18.00 часа в Художествената галерия. Дипломатът ще открие изложба на фотографии, дърворезба и фолклорен текстил, наречена „Народното изкуство на област Зала".
На 16 март ще бъде представена антологията на унгарската поезия "Сам във всемира. Моята унгарска поезия" и стихосбирката на Ищван Шинка "Поле и мечти". Поетичният спектакъл ще бъде поднесен от 18. 00 часа в Огледална зала „Нели Божкова". Любителите на киното ще имат възможността да видят различни по жанр унгарски филми, в които участват големи имена на унгарското кино.
Дните на Унгария в Добрич ще завършат с бизнес семинар - дискусия на 18 март със специалното участие на унгарския посланик Нейно Превъзходителство Юдит Ланг и министъра по европейските фондове Томислав Дончев. Темата на форума е „България - Унгария - Мостовете от миналото към европейското бъдеще".
Област Зала се намира в югозападна Унгария и включва два значими етнографски региона: Гьочей и Хетеш. Област Зала и особено централната й част Гьочей е изолирана от останалата част на страната в продължение на столетия поради лошите транспортни връзки. Населението й не е унищожено напълно дори по времето на турското нашествие, затова местните хора запазват архаичността на културата и езика си чак до средата на ХХ век.
Музеят на областта Гьочей от Залаегерсег със своите дърворезби и текстилни изделия ни представя късче от тази архаична народна култура, фотографиите показват други шедьоври от народния бит, а снимките на именития фотограф от Залаегерсег Арпад Шерени пресъздават унгарското село от областта през 30-те години на ХХ век.
