Тази събота в Дончево ще се честват 70 години организиран футбол в добричкото село. Годишнината ще бъде отбелязана с футболна среща, която ще започне в 14 часа на 10 ноември.
По информация на Дарик на терена ще излязат легендарни дончевски ветерани, като Васил Жеков, Георги Димитров, Георги Шопа, Георги Дъдъка и др. Те ще се изправят срещу сегашни титуляри от ФК „Устрем”.
Един от ветераните - вече 94-годишният Ради Димитров, си спомня и разказва:
„Футбола го прихванахме първо от съседните села Богдан и Драганово. От казармата се уволних в 1946 г. Ходехме да гледаме мачове наблизо и да се учим. В село Опанец също игаеха.
Игрището им бе дето е най-равно. Фурна пред чешмата в Опанча още нямаше, ама имаше четири кола и там ритаха. Ей тъй, обикаляхме и гледахме наоколо и се учехме как се играе. Ония са села от много години, десетилетия, че и столетия, а ние сме на 5-6 години българско село и искахме да играем като тях и по-добре един ден.
Учителят Иван Байчев ни въведе в спорта и футбола. Бе дошъл от Търновско в местното училище и ни запозна и запали за футбола. Първо учениците, покрай тях – и младежите, после - и по-възрастните.
Тъй почнахме.
Пуфне ли топката – и народът се събираше на стадиона. Голям празник. Всички бързат да са на мача, да заемат по-добро място да гледат футбол.
Стигна се чак дотам, че дори дядо Митанко, дето едва се тътреше до стадиона, да гледа мач, и той риташе с крака от вълнение сред публиката сякаш той е на терена и ще вкарва голове.
Първият стадион бе накрая на селото от долната страна на железопътната линия. Бяха намерили отнейде топка и ставаше за ритане. Четирите греди на двете врати имаха и мрежи да се вижда кога има гол. Бяхме напреднали в това отношение. Първите мачове бяха със селата от региона – Стожер, Сефаново, Ведрина, Победа, Стефан Караджа и други по-далечни.“
По информация на Дарик на терена ще излязат легендарни дончевски ветерани, като Васил Жеков, Георги Димитров, Георги Шопа, Георги Дъдъка и др. Те ще се изправят срещу сегашни титуляри от ФК „Устрем”.
Един от ветераните - вече 94-годишният Ради Димитров, си спомня и разказва:
„Футбола го прихванахме първо от съседните села Богдан и Драганово. От казармата се уволних в 1946 г. Ходехме да гледаме мачове наблизо и да се учим. В село Опанец също игаеха.
Игрището им бе дето е най-равно. Фурна пред чешмата в Опанча още нямаше, ама имаше четири кола и там ритаха. Ей тъй, обикаляхме и гледахме наоколо и се учехме как се играе. Ония са села от много години, десетилетия, че и столетия, а ние сме на 5-6 години българско село и искахме да играем като тях и по-добре един ден.
netinfo
Тъй почнахме.
Пуфне ли топката – и народът се събираше на стадиона. Голям празник. Всички бързат да са на мача, да заемат по-добро място да гледат футбол.
Стигна се чак дотам, че дори дядо Митанко, дето едва се тътреше до стадиона, да гледа мач, и той риташе с крака от вълнение сред публиката сякаш той е на терена и ще вкарва голове.
личен архив
Първият стадион бе накрая на селото от долната страна на железопътната линия. Бяха намерили отнейде топка и ставаше за ритане. Четирите греди на двете врати имаха и мрежи да се вижда кога има гол. Бяхме напреднали в това отношение. Първите мачове бяха със селата от региона – Стожер, Сефаново, Ведрина, Победа, Стефан Караджа и други по-далечни.“