Ново художествено трио се създава в Добрич. Творците Цветан Манев, Гинка Димова и Николай Тодоров вече работят заедно и подготвят обща изложба, която ще бъде показана в Трявна, Варна и Добрич за начало, има покана и за София. За това ни разказа художникът Цветан Манев, който е родом от Трявна, но от 30 години на приливи и отливи живее в Добрич. Бил е преподавател в СОУ "П.Р. Славейков" и в СОУ "Дора Габе", когато там имаше активен профил по изобразително изкуство.
Участваш ли в художествения живот в Добрич - има ли го него? Защо според теб все по-рядко се случват самостоятелни изложби на местните творци в Художествената галерия?
Въпросът е сложен, но този път ще кажа - първо, наистина е причина икономическата криза. Мога да дам пример със себе си, но съм разговарял с много колеги - не липсват картини нито в моето ателие, нито в техните, колкото и да сме особняци и да не обичаме да каним гости там.
Има муза, има и работа?
Как се утешават художниците в тази среда и в тези условия - събират ли се, какво правят?
Колегите казват: "Всеки се спасява поединично", но ето например ние към Ателието на учителите - художници, което Гинка Димова успя да възобнови преди години, тримата - с нея и Николай Тодоров се събрахме, поговорихме си и решихме да си направим една група. Нарекохме се "Д-3" - Николай беше кръстникът и обясни това като диалог и другарство между трима колеги. В месеца два четвъртъка се събираме и обсъждаме докъде сме стигнали. С тях имаме доста амбициозна програма за тази година. Докато бях по Нова година в Трявна, получих покана от заместник кмета по култура. Там всяка година се провеждат Славейкови дни - Петко Славейков е тревненски зет, а Пенчо е родом оттам, и се уговорихме на 5 юни ние тримата от "Д-3" да бъдем в Трявна.
В Добрич ще правим изложба на 4 ноември. Личните ми планове са за участие в конкурса "Алианц", който е в началото на месец май в добричката галерия, както и на 20 май в учителската изложба във Велико Търново, а после и в местната на педагозите, която стана традиционна.
Ти беше преподавател дълги години по изобразително изкуство - какво се случи с това профилирано образование - има ли го? Има ли интерес на децата и родителите към него?
От 5 години не съм в системата, но се срещам често с бившите си колеги и от тях имам информация, че всъщност вече за съжаление няма такава паралелка в СОУ "Дора Габе". Аз 23 години съм бил преподавател и непрекъснато говорим за това. Не си го обяснявам с липса на желание от деца и родители да се занимават с изобразителна дейност, нито пък са виновни икономическите условия. Трябваше да направим нещо друго, на което нямаше да бъде първооткриватели, разбира се, но все пак. Преди години аз предложих паралелката да бъде преместена в училище "Климент Охридски" - всички знаем, че там има музика и танци, до 8 клас си има разширено обучение по изобразително изкуство. Идеята ми беше да се съберем там всички и това можеше да прерасне в колеж, но не срещнах разбиране в ръководството на бившето ми училище "Дора Габе". Освен този аргумент, че щяхме да се съберем всички изкуства, което е много добре като контакт между деца, между нас - преподавателите, които сме различни специалисти в различни области на изкуствата, това училище винаги ми е правело впечатление със замаха на работата. С техните концерти и изяви, имам усещането че едва ли не се самофинансират - имат такава възможност. Така ние щяхме да се качим върху тази успешна "вълна", а разбира се пък щяхме да занесем нашите успехи, които не бяха малко.
