На 16 февруари се навършват 30 години от смъртта на голямата българска поетеса с добруджански корени Дора Габе.
Дора Петрова Габе е родена на 28 август 1888 г. в с. Дъбовик /тогава Харманлък/, Добричка област. Баща й – Петър Габе е руски евреин, преселил се в България, известен публицист и общественик. Дора Габе завършва гимназия във Варна, учи естествени науки в Софийския университет (1904) и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905–1906). През 1907 година преподава френски език като учителка в Добрич. Нейн съпруг е известният литературен историк и литературовед проф.Боян Пенев.
През 20-те и 30-те г. на 20-ти век Дора Габе пътува много в България и в чужбина и изнася лекции по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. Тя е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН-клуб (1927) и негова дългогодишна председателка.
През 1968 година е удостоена с званието „Почетен гражданин на град Толбухин“/ тогавашното име на Добрич/.
Умира на 95-годишна възраст, на 16 ноември 1983 г. в София.
Регионалната библиотека в Добрич носи името на голямата поетеса, а Регионалният исторически музей пази в архивите си ръкописи на Дора Габе.
Чуйте в звуковия файл стихотворението „Почакай, слънце” в изпълнение на самата Дора Габе от архивния фонд на „Балкантон”.
