Промени в добричкия трафик ще настъпят с реализацията на проект „Развитие на интегрирана система на градския транспорт на Добрич“, съобщи в ефира на Дарик зам.-кметът арх. Боян Коларов. Проектът е по Оперативна програма „Региони в растеж“ и се очаква през настоящата година да започнат някои дейности по него.
Ще бъде направено проучване на пътния трафик в Добрич, за да се регулира впоследствие по-добре светофарната уредба, съобщи Коларов. На кръстовищата ще се поставят датчици за преброяване на превозните средства. Ръководството на Общината е заложило като крайна цел постигане на „зелена вълна“ на булевардите. Освен това по тези пътни артерии трябва да бъдат премахвани пешеходните пътеки, които не са на кръстовища със светофари, тъй като такава е световната практика – те създават опасност за пешеходците и пречат на движението на автомобилите, за да се осъществи „зелената вълна“, поясни зам.-кметът. Той каза още, че няма да се инвестира в ремонт на подлези, където не е безусловно необходимо (както по ул. „Отец Паисий“ напр.), тъй като никъде в света не успяват да принудят пешеходците в наше време да ги ползват.
Ще бъдат направени реконструкция и рехабилитация на уличната мрежа и тротоарите, както и цялостно благоустрояване на ул. „Панайот Хитов“ и бул. „Добричка епопея“ с основен ремонт на моста. Коларов се надява този път строителните работи да се вършат през летния сезон – също още през настоящата година.
Освен това по проекта за интегриран транспорт ще се изгради реална мрежа от велоалеи, които ще бъдат свързани и ще водят в различни ключови точки в града. На тях ще бъде поставена съответната сигнализация при кръстовищата.
Проектът „Развитие на интегрирана система на градския транспорт на Добрич“ ще даде възможност да се прецизират правилните стъпки за постигане на по-добър трафик в града. Сред идеите, които ще се обмислят в по-далечно бъдеще са въвеждане на еднопосочно движение по някои улици; промяна в нивелацията на пресечки на булеварди, за да се свържат с тях и да се отворят за движение; мотивиране на гражданите да ползват обществен транспорт, за да се разтовари трафика в централната зона, където масово хората отиват на работа с личните си автомобили и задръстват улиците, като ги паркират по тях. В още по-далечен план, се обсъждат и възможностите за „пробиване“ на дългата централна пешеходна зона при улици, които да провеждат автомобилно движение – напр. „Славянска“ и др.
Тежките затруднения в трафика на Добрич идват най-вече от това, че уличната мрежа и нейните компоненти са проектирани през 60-те години на ХХ век и са неприложими за днешната реалност и броя на пътните превозни средства, коментира Коларов.
Ще бъде направено проучване на пътния трафик в Добрич, за да се регулира впоследствие по-добре светофарната уредба, съобщи Коларов. На кръстовищата ще се поставят датчици за преброяване на превозните средства. Ръководството на Общината е заложило като крайна цел постигане на „зелена вълна“ на булевардите. Освен това по тези пътни артерии трябва да бъдат премахвани пешеходните пътеки, които не са на кръстовища със светофари, тъй като такава е световната практика – те създават опасност за пешеходците и пречат на движението на автомобилите, за да се осъществи „зелената вълна“, поясни зам.-кметът. Той каза още, че няма да се инвестира в ремонт на подлези, където не е безусловно необходимо (както по ул. „Отец Паисий“ напр.), тъй като никъде в света не успяват да принудят пешеходците в наше време да ги ползват.
Ще бъдат направени реконструкция и рехабилитация на уличната мрежа и тротоарите, както и цялостно благоустрояване на ул. „Панайот Хитов“ и бул. „Добричка епопея“ с основен ремонт на моста. Коларов се надява този път строителните работи да се вършат през летния сезон – също още през настоящата година.
Освен това по проекта за интегриран транспорт ще се изгради реална мрежа от велоалеи, които ще бъдат свързани и ще водят в различни ключови точки в града. На тях ще бъде поставена съответната сигнализация при кръстовищата.
Дарик Добрич
Тежките затруднения в трафика на Добрич идват най-вече от това, че уличната мрежа и нейните компоненти са проектирани през 60-те години на ХХ век и са неприложими за днешната реалност и броя на пътните превозни средства, коментира Коларов.