7 май - Денят на радиото и телевизията, е професионален празник в Русия и България. Отбелязва се запърви път през 1895 г., когато Александър Попов представя своето ново откритие.
Самата дума „радио" идва от латинската radius - лъч. И наистина този лъч слага края на информационното затъмнение до тогава. Технология е дело на рeдица учени и изследователи. Представлява технология, позволяваща преноса на сигнали чрез модулиране на електромагнитни вълни. Чрез радиовълните се пренасят звук, изображение и данни, но масово е възприето по-тясното значение, а именно - пренасяне на звук.
Възникването на радиото е резултат от продължителен процес, протекъл през втората половина на 19 век. В него вземат участие множество учени, инженери и предприемачи, като Майкъл Фарадей, Андре-Мари Ампер, Алесандро Волта, Георг Ом, Вернер фон Сименс, Джеймс Кларк Максуел, Александър Греъм Бел, Самуел Морз, Томас Едисън, Никола Тесла. Затова е трудно да се посочи един конкретен изобретател на радиото, за което са се водели многобройни спорове.
Преминаването от лабораторни демонстрации към масово внедряване отнема няколко десетилетия. Още през 1878 г. Дейвид Хюз забелязва пукания в разработвания от него телефонен приемник и след някои подобрения успява да използва този ефект за предаване на сигнал от разстояние няколкостотин метра. Друго научно откритие от този период принадлежи на Хайнрих Херц, който през 1888 г. демонстрира, че е възможно да се произведе електромагнитно излъчване, което тогава наричат „вълни на Херц" или „етерни вълни", а днес ние наричаме радиовълни.
В крайна сметка на 7 май през 1895 г. Александър Попов конструира първия радиоприемник, съдържащ кохерер, който се основава на модела на Лодж и има за цел да повтори неговите експерименти. Той демонстрира устройството с някои допълнителни подобрения.
Днешните младежи, не могат да си представят как ще преживеят и един ден без интернет, skype, facebook и останалите социални мрежи, където прекарват свободното си време. Тенденцията е актуална не само сред подрастващите, но и сред техните родители. Все по-голям брой от възрастните предпочитат да пропилеят няколко часа във виртуално общуване, вместо да разговарят с децата си. От друга страна фактът, че можем да се „видим" с любими и близки хора, и то в реално време, чрез телекомуникационни средства, разгръща безброй перспективи и улеснява живота. Вече не се чака по цели дни, седмици, месеци да поличиш писмо или картичка с пожелания. Няколко клипвания на бутона на „мишката" и вече нашето съобщение е на другия край на света.
