Няма, няма да се махна! Преди петнадесетина години силно исках, но явно съдбата си е знаела работата под формата на отказ от баща ми да финансира временно безработния си син, та да го изпрати чак в Австралия. „Дай ми тези пари, отивам в Сидни, за олимпиадата ще търсят хора за работа, езика знам, ще се уредя”, нареждах като мантра аз.
„Е, като се махнат всички, кой ще й остане на таз България да й живее?” – ме поля с леден душ старият мъдрец. И така...
Оттогава не съм спирал да се дивя на чудните красоти, заради които всички около мен са останали да прекарват тук грешните си дни.
Влюбен съм в родните политици, например. Те са много хубави хора, нищо че разни журналисти ги плюят, калят ги и твърдят, че получават милиони левове хонорар за нищо работа. Това не е вярно, както няма никаква истина и във факта, че докато управляват те не защитават идеи и каузи, а престъпни групировки и бизнес начинания, които заради това им се отчитат направо в джоба. Няма такова нещо, не! Те са толкова културни и възпитани хора, не пишат „коалиций” и „инвестиций”, никога не съм виждал подобно нещо!
А, като казах „журналисти”, да си дойдем на думата. Много харесвам дрисняно-жълтите парцали, които се наричат „седмичник за всички” и на първата им страница няма нищо друго, освен буквите на заглавието. Изпадам в силно умиление още щом ги зърна на будката до нас! Оттам научавам куп важни, приятни и полезни неща, без които мизерният ми животец губи абсолютно всякакъв смисъл. Разбирам, например, че някакъв пластмасов робот, който се нарича „попфолк фурия” мръднал до Дубай, да изпие едно дайкири в компанията на плоскочел с два леви крака, който се казва „младата надежда на националния отбор по футбол”. Пили, пели и се веселили, пък после той, като истински мачо я счупил от бой.
От гореспоменатите издания научавам през ден, че почти всички по-известни у нас са неизличимо болни и скоро ще напускат този свят.
Понеже съм истински българин, знам че трябва да съм прочут със своето гостоприемство. Уважавам много всички чужденци, които идват във ваканция в моята страна, като една човешка длан. Знам че те затова си плащат във валута, така се натрупва първоначален капитал, който после отива в държавната хазна и се използва за строеж на магистрали, къщи, детски градини и изобщо... за доброто на народа. Харесвам от сърце курортистите, които идват, осират се от пиене, гледат ме като някакъв роб и низша твар и на изпроводяк лъжат, че са ги ограбили и когато се приберат у тях си, плюят България по телевизии и вестници. Обичам ги тез хора, които твърдят, че жените у нас се обличали като проститутки. Защото техните жени както и да се облекат, все ще изглеждат свинеподобно.
Направо съм влюбен в красивата ни природа. Тя сама по себе си е красива, но повече ме кефят усилията, които полагаме, за да я сторим още по- и по-прекрасна. Какви са тези вековни дървета, каква е таз на Ирин Пирин тревата, на Странджа баир гората? За зимен курорт си трябва една ски-писта, един ски-влек и около тях 388 хотели, високи по 94 етажа. Ето това е курорт, какъв е тоз чист въздух, какви са тез Байкушеви мури?
За летните курорти същата работа. Тях вече ги направихме абсолютно красиви, съвсем по вкуса ни. Ние заличихме старомодния тъп пясък и му ливнахме отгоре няколко метра бетон. Естетско, материалът на 21 век, това е класа! Ето затова по никакъв начин няма да емигрирам на някаква си Ибиза, Сейшелски острови, Алпи, Аспени и н`ам си кво.
Искам да изкажа своето възхищение от нравите в моята любима Родина, заради които никога няма да отида да живея другаде. Обожавам будната гражданска съвест на всички сънародници, толкова са смели! Моментално щом нещо не харесат, правят група във Фейсбук и заявяват недвусмислено своята позиция. Ето, така трябва! Когато дойде време да излязат на улицата, обаче, изведнъж тежко се разболяват, отиват на село или за гъби. Разбира се, че така трябва да бъде, никак не е цивилизовано да си дереш гърлото по площада и на улицата, кви са тези Хайд паркове, глупости! Да си ги отчуват англичаните, и без това са глупаци, а ний сме втората по интелигентност нация, след евреите.
Най-голямото богаство у нас, обаче, са хората! „Кадры решают все!” беше рекъл навремето един с мустаци, на чието име сме си били кръстили голям черноморски град, който броят за „морска столица”. Нашите кадри са нещо, което ме изпълва с гордост ежеминутно и без което за мен няма никакъв живот. Още по-малко пък извън националните ни граници. Обичам ги тез момчета по улиците, дето гледат накриво всеки, който е усмихнат по някаква причина. И после в дискотеката го ръгат с нож, кво се е захилил такъв, а? Обожавам пътуващите възрастни в автобуса, които не се къпят, защото пенсията им била малка и пестели откъм вода. Страшно се възхищавам и на младите, пътуващи в автобуса, които не отстъпват място на стареца, който ще падне всеки момент до тях. Точно така трябва, нахакано, какви са тез комунистически, комсомолски и ретроградни изпълнения като „правене на място”!
Ето поради всички тези причини аз няма никога да емигрирам. С горенаписаното изразявам своята абсолютна подкрепа за всички правителства, които досега съм преживял, най-вече за последните няколко. Бъдете спокойни, няма да ме изгубите като гражданин, ще отдам всички свои сили докрай за благоденствието и добруването на човека у нас.
Всички знаят кой е този човек.
