По –малко пернати гости край Бургас, заради топлата зима
По –малко пернати гости край Бургас, заради топлата зима / БДЗП, архив

100 000 по-малко птици зимуват във водите на бургаските езера, вътрешните водоеми в региона и южното ни Черноморие, в сравнение с миналата година. Това показват резултатите от проведеното среднозимно броене на зимуващите в региона водолюбиви птици в периода 13-15 януари. Близо 70 000 екземпляра от различни видове регистрираха експерти и доброволци от Българско дружество за защита на птиците, сдружение „Зелени Балкани" и Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас.

През миналата година водоемите хранеха 172 000 водолюбиви птици. Традиционно най-предпочитани от зимуващите пернати в региона са езерото Вая и язовир Мандра. В Бургаското езеро най-големи са численостите на кафявоглавата потапница и клопача, както и на нощуващите в тръстиките на езерото 10 000 малки корморана.

Най-масовият вид в язовир Мандра е белочелата водна кокошка, по -известна като лиска. 17 000 екземпляра се хранят във водите на водоема. Пак там са наблюдавани 25 тундрови лебеда, които са редки гости в нашата страна.

Най-малко птици тази година има в Атанасовско езеро - едва 4 500 екземпляра от различни видове. Необичаен представител за нашата природа през зимата е наблюдаван в свръх соления водоем. Това е малката бяла чапла. Видът се среща в страната ни само през пролетта и лятото. Всяка есен отлита на юг, където преживява зимата при по-благоприятни климатични условия.

За разлика от миналата година, когато езерата на Бургас бяха избрани за места за нощувка на близо 200 000 гъски, тази година бяха отчетени едва 1 500 екземпляра.
Основна причина за установените по-ниски числености на зимните гости в Бургаските езера, е че зимата е много по-топла от обикновено. Това е причината птиците да се задържат на север от нашата страна, където условията са благоприятни за тяхното презимуване - няма замръзнали водоеми и те могат да намират необходимата им храна.

Среднозимното преброяване на водолюбивите птици в Бургас се проведе в рамките на проект "Живот за Бургаските езера" на БДЗП към програма LIFE+ на ЕС.