В последните дни на проучванията на Русокастро за 2017 г., бургаските археолози откриха водохранилището на замъка на крепостта. То е изградено в югоизточния ъгъл на цитаделата на крепостта. Изградено е в неправилна форма с дължина 15 м от запад и 12 м от изток, с ширина 8 м, а северозападният му ъгъл е оформен дъговидно. В средата на водохранилището, в линия север-юг, са иззидани два масивни каменни стълба.
Съоръжението е било покрито със сводова конструкция, огромни късове от която са пропаднали вътре. През 2018 година се предвижда, тежките отломки да бъдат извадени с кран. Вместимостта на водохранилището е най-малко 300 м3. То е защитавано от мощните южна и източна стена на замъка с ширина 2.5 м, както и от голяма бойна кръгла кула с диаметър 7 м. Водохранилището е имало втори етаж, към който води четиристъпално стълбище.
Стените на това монументално съоръжение са внимателно измазани с дебела хидрофобна (водонепроницаема), хоросанова замазка. Тя е с плътен розов цвят, защото в нея има прибавено голямо количество смляна изпечена керамика, която всъщност осигурява непромокаемост.
Разкопките на крепостта Русокастро са ръководени от Милен Николов и Доротея Гюрджийска от Регионален исторически музей-Бургас, а финансирането е осигурено от Община Камено, Министерството на културата на Република България и Национален исторически музей. Предстои обработка на керамичния материал, анализ на монетните находки и изследване на откритите животински кости от археозоолог. Тези тестове ще са особено любопитни, понеже от тях ще стане ясно, месо от какви животни са консумирали средновековните българи и византийци през 13-14 в.
Съоръжението е било покрито със сводова конструкция, огромни късове от която са пропаднали вътре. През 2018 година се предвижда, тежките отломки да бъдат извадени с кран. Вместимостта на водохранилището е най-малко 300 м3. То е защитавано от мощните южна и източна стена на замъка с ширина 2.5 м, както и от голяма бойна кръгла кула с диаметър 7 м. Водохранилището е имало втори етаж, към който води четиристъпално стълбище.
Най-сетне: Камено взима Русокастрон за 10 години
Стените на това монументално съоръжение са внимателно измазани с дебела хидрофобна (водонепроницаема), хоросанова замазка. Тя е с плътен розов цвят, защото в нея има прибавено голямо количество смляна изпечена керамика, която всъщност осигурява непромокаемост.
Разкопките на крепостта Русокастро са ръководени от Милен Николов и Доротея Гюрджийска от Регионален исторически музей-Бургас, а финансирането е осигурено от Община Камено, Министерството на културата на Република България и Национален исторически музей. Предстои обработка на керамичния материал, анализ на монетните находки и изследване на откритите животински кости от археозоолог. Тези тестове ще са особено любопитни, понеже от тях ще стане ясно, месо от какви животни са консумирали средновековните българи и византийци през 13-14 в.
