Милева Владкова - логопед
Милева Владкова - логопед / Веселин Максимов
Логопедът в рубриката "По-здрави с Дарик Югоизток" за емоционалните проблеми, които ги отключват
Милева Владкова - логопед
93124
Милева Владкова - логопед
  • Милева Владкова - логопед
Мързел ли е налице, ако детето не се обръща към вас, когато го назовете по име? Можем ли да говорим за понятия като: ''мързеливо слушане<=>мързеливо говорене"? Еднозначни ли са те или не, и къде се крие връзката=корелацията помежду им? На тези въпроси отговори логопедът Милева Владкова, специалист към Диагностично консултативен логопедичен център - Бърбарон. По думите й, сред важните условия децата да слушат, когато им говорите са обръщение към него на цяло име, но и хранителни навици и най-вече общуването и отношението на родителите.
"Още всеизвестния Стив Джобс го е казал: ''Слушайте внимателно! Ако го направите със сигурност ще откриете ключовата дума". В общуването ви с децата, именно ключовата, водеща дума, трябва да бъде ваш безусловен помощник и мотиватор за да достигнете успешно до тях. Тогава когато назовавате детето по цяло име, вие изпращате конкретен стимул и звуков сигнал към него, на който то ще реагира, тъй като разпознава Себе си по този начин", коментира Владкова. Тя препоръчва на родителите да въвличат децата в спонтанна игра, за да имат успех с тях. Всяко дете се учи на принципа на имитацията и подражание. Ето защо, специалистът препоръчва на родителите да правят весели игри заедно с децата си като рисуване на символи с пръстите на ръцете, гъделичкане, криеница, съвместно четене и разглеждане на детски книжки.
"Децата се раждат с вроден усет и нагласа за говорене, а как ще бъдат предизвикани да го направят гласно, зависи особено от родителите. Представите като цяло на човека и у детето се формират още в ранна детска възраст. Те зависят най-вече от това, което си научил, видял, чул, усетил, докоснал, преживял, вкусил. Ако по време на разговорите у дома или в общуването си детето е запомнило думи като: ''не, престани, не прави така, млъкни бе/ма, дай на мен, само плачеш, не мърдай и т.н. Детето запазва този спомен в съзнанието си и след това чува тези думи отново и започва да ги затвърждава по същия този начин като форма на реч. В диалог това се застъпва, така без да иска се научава, че нищо не може да направи сам", обяснява Милева Владкова. 
Какво още е важно да направят родителите за да бъдат децата им по-усмихнати, успешни и спокойни в общуването и кое блокира техните реакции, чуйте повече в звуковия файл от Милева Владкова: