Денят срещу Рождество Христово – 25 декември, е наречен Бъдни вечер.Това е един от най-важните семейни празници, свързан с вековни християнски традиции. Посветен е на дома, огнището и на починалите родственици, които също се считат за част от семейството.
По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково.
В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата.
На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 постни ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб или ориз, ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино.
Правят се още тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка. На когото се падне, ще бъде щастлив цялата година. Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден.
Всеки на трапезата трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав. Ако орехът е пълен, няма да има болести. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад.
