Най-глупавите пароли, които използваме в интернет
Най-глупавите пароли, които използваме в интернет / Thinkstock/Getty Images

Потребителите в интернет продължават да ползват лесни за налучкване и разбиване пароли.

Доклад на фирмата за онлайн сигурност SplashData показва, че най-употребяваните секретни комбинации през 2015 г. продължават да са „123456" и „password" (от англ. - „парола"). Това не се променя от 2011 г. насам.

IT специалист съветва: Сменете паролите веднага

Петият годишен доклад на компанията използва над 2 милиона изтекли пароли през последните 12 месеца.

Въпреки изискването за по-сложни и дълги пароли в някои уебсайтове „по-дългите пароли са толкова прости, че големината им е безполезна от гледна точка на сигурността", заявяват от SplashData в блог поста за изследването.

Други популярни комбинации са „12345678", „12345", „123456789" и „qwerty", които са първите 6 символа на най-горния ред с букви на стандартната английска клавиатура. Често използвани са и други базови образци като "1qaz2wsx", които са първите две колони от символи, или "qwertyuiop" - целият най-горен ред.

Устройство се грижи потребителите да не забравят паролите си

„Простата схематичност лесно се налучква от хакери", казват от SplashData, цитирани от АФП.

Използването на популярни имена и понятия от спорта и поп културата също не е добра идея, става ясно за поредна година. Сред 10-те най-често използвани пароли са думите „football" и "dragon".

Други популярни идеи за пароли, които не са препоръчителни, са използване на рождената дата или година (1992, 1988, 26051969 и т.н.), собственото или фамилно име, това на близък човек, названието на любимия спортен отбор и други.

„Надяваме се, че с по-голямата публичност на риска, който представляват слабите пароли, повече хора ще вземат мерки, за да направят своите пароли по-сигурни. Най-важно остава използването на различни пароли за различни уебсайтове", пишат от компанията.

Заради честото хакване някои онлайн компании спряха да използват пароли и навлязоха в биометричните методи на верификация като разпознаване на чертите на лицето или ретината на потребителя.

Източник: БГНЕС