Календарът на Венера от древен текст на маите, наречен Дрезденски кодекс - един от четирите съхранени техни ръкописа, е резултат на няколковековни астрономически наблюдения и може да се счита за важно постижение на древната наука, а не за нумерологичен документ. Това е изводът на учени от Университета на Калифорния в Санта Барбара, предаде ТАСС, позовавайки се на Сайънс алърт.
Маите са недоволни от спекулациите с техния календар
"Да предположим, че маите са съхранявали записите от своите наблюдения за астрономически явления в продължение на много векове и са ги използвали за предсказване на бъдещето. Така са правили и древните гърци и египтяни" - каза антропологът Герардо Алдана, който е участвал в изследванията.
Според Алдана астрономическите данни в ръкописите не са били нумерология или манипулация на числа, както се е смятало по-рано, а форма на научни проучвания, които са имали голямо значение за обществото на маите. Те са служели за следене на фазите на Венера, като е отразен и неправилният й цикъл. Използвани са и за основа за свързаните с календара религиозни ритуали, в които са участвали всички жители на града. За Алдана авторът е учен и астроном.
Маите не предрекли апокалипсис, а нова епоха
Името на автора на календара е известно. Той е създаден преди 800 до 1000 години под ръководството на Какупакал от Чичен Ица.
Дрезденският кодекс се съхранява в музея на книгите в университетската библиотека в Дрезден. Той е една от най-древните книги, написани в Америка. Състои се от 39 листа от кора на фикус, сгънати като хармоника. Листовете са с размер 20,5 на 10 см и са изписани от двете страни. В разгънат вид дължината му е около 3,5 м. Кодексът е изиграл ключова роля за разшифроване на йероглифите на маите.
Календарът на Венера е на 27-а и 28-а страница от Дрезденския кодекс.
Източник: БТА
