За западните либерали и прогресивните защитници на отвореното, демократично управление редица непокорни режими по света изглеждат твърдо заседнали в това, което Барак Обама веднъж нарече "грешната страна на историята". Теократите в Иран и генералите в Мианмар са сред най-лошите примери.
След това е Русия на Владимир Путин, която се връща към до голяма степен илюзорна предишна слава. Беларус, Сирия, Никарагуа, Камбоджа и Еритрея също отговарят на регресивните критерии. Общото между всички тези режими е отричането на основното човешко право на самоопределение - правото на индивида да има право на глас по отношение на устройството на обществото.
И все пак малко от тях могат да се сравнят с автократичната, анахронична Северна Корея, личното владение и игрална площадка на диктатора Ким Чен-ун, чудак, потомък на неработеща династия. Подобно на баща си и дядо си преди него, тъмничарят Ким затваря севернокорейците в нещо като ад на студената война.
Историята на лидерството на Ким показва колко погрешна е неговата позиция. Към нерешените проблеми с бедността, хроничния недостиг на храна и икономическите неуредици трябва да се добави и неумелият му отговор на пандемията. Полицейската държава, укрепена със затворнически лагери, обрича повечето от поданиците му на мълчалива мизерия. Демократичната, просперираща Южна Корея в съседство е постоянен укор. За известно време, около 2017-2019 г., изглеждаше, че Ким може да промени курса. Санкциите на ООН и САЩ бяха болезнени, вътрешният натиск се засилваше.
Предпочитайки страха и силата пред мирното развитие, Ким и неговият ядрен арсенал стават все по-застрашителни. Тестовете на балистични ракети, някои от които могат да ударят САЩ, се разпространяват бързо. Първото успешно изстрелване на военен шпионски спътник миналата седмица отново повиши опасността.
Впоследствие усмихнатият Ким беше показан да разглежда предполагаеми снимки от въздушно наблюдение на базата на американските военновъздушни сили "Андерсен" на остров Гуам в западната част на Тихия океан. Той се зарече да изстреля още сателити, за да разшири "юмрука" на севернокорейската армия.
Официални лица в Южна Корея, Япония и САЩ гневно осъдиха изстрелването, което е в нарушение на резолюциите на ООН. В отговор Сеул частично преустанови действието на военния пакт, договорен през 2018 г., за да се избегнат случайни трансгранични сблъсъци. Сега Северна Корея заплашва с учения с бойна стрелба по демаркационната линия. И така рискът от конфронтация нараства.
Едно от опасенията е, че войните в Украйна и Палестина, както и споровете на високо равнище между САЩ и Китай за Тайван, прикриват по-големи, екзистенциални опасности, породени от Ким. "Докато вниманието на света е насочено другаде, Североизточна Азия се превърна в ядрено огнище", предупреди този месец Сюзън Торнтън, бивш помощник държавен секретар на САЩ за Източна Азия.
"В ход е пълномащабна надпревара във въоръжаването. Севернокорейските запаси от ядрени оръжия и ракети нарастват, а Ким призова за "експоненциално увеличаване" на арсенала си", написа тя. Тъй като всички регионални участници се придвижват към "стратегии на косъм", някои американски служители смятат, че ядреното унищожение е само "на едно лошо решение разстояние".
Заплахата също е вездесъща и скрита. Ръководителите на службите за сигурност на Обединеното кралство миналата седмица обвиниха Ким в организиране на кибератаки по света. Твърдението дойде по време на посещение в Лондон на президента на Южна Корея Юн Сук Йол, отчасти предназначено да засили връзките в областта на отбраната.
Промяната в поведението на Ким има и стратегическо измерение – защото той очевидно е свързан с Русия и Китай. Неотдавнашна среща на върха с Путин беше фокусирана почти изцяло върху въоръженията. САЩ смятат, че сега Пхенян доставя боеприпаси за войната на Русия в Украйна в замяна на помощта на Москва с ракети с голям обсег и космически технологии.
Тези разработки имат както символично, така и практическо значение. На практика Ким залага на успеха на опита на Китай да узурпира основаното на правила глобално лидерство на западните демокрации след 1945 г. и да го замени с авторитарен световен ред без права на човека, оркестриран от Пекин.
Президентът на Китай Си Дзинпин, подкрепян от партньорството си „без граници“ с Путин, не крие желанието си да измести САЩ. Неговата амбиция е обединителен вик към деспотичните, нелиберални и недемократични режими навсякъде – и Северна Корея очевидно е чула сирената на Си. Това е големият шанс на Ким. Най-накрая, или поне той така си мисли, може да се окаже от правилната страна на историята.
Пак ли Ким греши? Журито все още не е наясно с големия геостратегически въпрос на 21-ви век. Междувременно преговорите лице в лице на Си с президента на САЩ Джо Байдън в Сан Франциско този месец изглежда смекчиха двустранното напрежение. По отношение на Северна Корея Белият дом каза, че двамата лидери са обсъдили денуклеаризацията на полуострова и възможния следващ ядрен опит на Ким.
Байдън се опитва да овладее заплахата от Северна Корея и едновременно с това да отговори на възхода на Китай, отчасти чрез укрепване на регионалните съюзи.
САЩ, Япония и Южна Корея подписаха тристранен пакт за сигурност през август. Това последва подобрението на Байдън на Четворката, която групира САЩ, Индия, Япония и Австралия; новият пакт Aukus с Австралия и Обединеното кралство; и засилена американска подкрепа за Филипините и Тайван.
Китай гледа на тези събития със смесица от враждебност и параноя. И все пак, когато става въпрос за случайните, провокативни лудории на Ким, дори Си не е напълно сигурен какво да очаква.
Пекин е ключов търговски партньор на Севера. Но е подозрителен, например, към нарастващото военно сътрудничество с Русия, която не винаги е надежден приятел на Китай. И подобно на Япония и Южна Корея, тя се тревожи за ядрената сигурност и стабилност.
Това може би е една от причините Си неочаквано да започне диалог на високо ниво с Токио и Сеул. Той също така предполага, че засилването на споделената загриженост относно непредсказуемото поведение на Пхенян все още може да се окаже стимул за засилено китайско-американско сътрудничество, надграждайки разговорите от този месец.
Странно е да се мисли, че истинската историческа съдба на страшния Ким може да не е да избере „правилната“ или „грешната“ страна, а неволно да действа като мост между двете големи суперсили в света.
След това е Русия на Владимир Путин, която се връща към до голяма степен илюзорна предишна слава. Беларус, Сирия, Никарагуа, Камбоджа и Еритрея също отговарят на регресивните критерии. Общото между всички тези режими е отричането на основното човешко право на самоопределение - правото на индивида да има право на глас по отношение на устройството на обществото.
И все пак малко от тях могат да се сравнят с автократичната, анахронична Северна Корея, личното владение и игрална площадка на диктатора Ким Чен-ун, чудак, потомък на неработеща династия. Подобно на баща си и дядо си преди него, тъмничарят Ким затваря севернокорейците в нещо като ад на студената война.
Историята на лидерството на Ким показва колко погрешна е неговата позиция. Към нерешените проблеми с бедността, хроничния недостиг на храна и икономическите неуредици трябва да се добави и неумелият му отговор на пандемията. Полицейската държава, укрепена със затворнически лагери, обрича повечето от поданиците му на мълчалива мизерия. Демократичната, просперираща Южна Корея в съседство е постоянен укор. За известно време, около 2017-2019 г., изглеждаше, че Ким може да промени курса. Санкциите на ООН и САЩ бяха болезнени, вътрешният натиск се засилваше.
Предпочитайки страха и силата пред мирното развитие, Ким и неговият ядрен арсенал стават все по-застрашителни. Тестовете на балистични ракети, някои от които могат да ударят САЩ, се разпространяват бързо. Първото успешно изстрелване на военен шпионски спътник миналата седмица отново повиши опасността.
Впоследствие усмихнатият Ким беше показан да разглежда предполагаеми снимки от въздушно наблюдение на базата на американските военновъздушни сили "Андерсен" на остров Гуам в западната част на Тихия океан. Той се зарече да изстреля още сателити, за да разшири "юмрука" на севернокорейската армия.
Официални лица в Южна Корея, Япония и САЩ гневно осъдиха изстрелването, което е в нарушение на резолюциите на ООН. В отговор Сеул частично преустанови действието на военния пакт, договорен през 2018 г., за да се избегнат случайни трансгранични сблъсъци. Сега Северна Корея заплашва с учения с бойна стрелба по демаркационната линия. И така рискът от конфронтация нараства.
Едно от опасенията е, че войните в Украйна и Палестина, както и споровете на високо равнище между САЩ и Китай за Тайван, прикриват по-големи, екзистенциални опасности, породени от Ким. "Докато вниманието на света е насочено другаде, Североизточна Азия се превърна в ядрено огнище", предупреди този месец Сюзън Торнтън, бивш помощник държавен секретар на САЩ за Източна Азия.
"В ход е пълномащабна надпревара във въоръжаването. Севернокорейските запаси от ядрени оръжия и ракети нарастват, а Ким призова за "експоненциално увеличаване" на арсенала си", написа тя. Тъй като всички регионални участници се придвижват към "стратегии на косъм", някои американски служители смятат, че ядреното унищожение е само "на едно лошо решение разстояние".
Заплахата също е вездесъща и скрита. Ръководителите на службите за сигурност на Обединеното кралство миналата седмица обвиниха Ким в организиране на кибератаки по света. Твърдението дойде по време на посещение в Лондон на президента на Южна Корея Юн Сук Йол, отчасти предназначено да засили връзките в областта на отбраната.
Промяната в поведението на Ким има и стратегическо измерение – защото той очевидно е свързан с Русия и Китай. Неотдавнашна среща на върха с Путин беше фокусирана почти изцяло върху въоръженията. САЩ смятат, че сега Пхенян доставя боеприпаси за войната на Русия в Украйна в замяна на помощта на Москва с ракети с голям обсег и космически технологии.
Тези разработки имат както символично, така и практическо значение. На практика Ким залага на успеха на опита на Китай да узурпира основаното на правила глобално лидерство на западните демокрации след 1945 г. и да го замени с авторитарен световен ред без права на човека, оркестриран от Пекин.
Президентът на Китай Си Дзинпин, подкрепян от партньорството си „без граници“ с Путин, не крие желанието си да измести САЩ. Неговата амбиция е обединителен вик към деспотичните, нелиберални и недемократични режими навсякъде – и Северна Корея очевидно е чула сирената на Си. Това е големият шанс на Ким. Най-накрая, или поне той така си мисли, може да се окаже от правилната страна на историята.
Пак ли Ким греши? Журито все още не е наясно с големия геостратегически въпрос на 21-ви век. Междувременно преговорите лице в лице на Си с президента на САЩ Джо Байдън в Сан Франциско този месец изглежда смекчиха двустранното напрежение. По отношение на Северна Корея Белият дом каза, че двамата лидери са обсъдили денуклеаризацията на полуострова и възможния следващ ядрен опит на Ким.
Байдън се опитва да овладее заплахата от Северна Корея и едновременно с това да отговори на възхода на Китай, отчасти чрез укрепване на регионалните съюзи.
САЩ, Япония и Южна Корея подписаха тристранен пакт за сигурност през август. Това последва подобрението на Байдън на Четворката, която групира САЩ, Индия, Япония и Австралия; новият пакт Aukus с Австралия и Обединеното кралство; и засилена американска подкрепа за Филипините и Тайван.
Китай гледа на тези събития със смесица от враждебност и параноя. И все пак, когато става въпрос за случайните, провокативни лудории на Ким, дори Си не е напълно сигурен какво да очаква.
Пекин е ключов търговски партньор на Севера. Но е подозрителен, например, към нарастващото военно сътрудничество с Русия, която не винаги е надежден приятел на Китай. И подобно на Япония и Южна Корея, тя се тревожи за ядрената сигурност и стабилност.
Това може би е една от причините Си неочаквано да започне диалог на високо ниво с Токио и Сеул. Той също така предполага, че засилването на споделената загриженост относно непредсказуемото поведение на Пхенян все още може да се окаже стимул за засилено китайско-американско сътрудничество, надграждайки разговорите от този месец.
Странно е да се мисли, че истинската историческа съдба на страшния Ким може да не е да избере „правилната“ или „грешната“ страна, а неволно да действа като мост между двете големи суперсили в света.
