Специално за Dariknews.bg от Есекс: Надя Йончева
На Острова все повече хора споделят усещането, че пандемичната криза с всичките й последици е просто отложена. Докога?
„Една вечер малкият ми вдигна много висока температура, беше със затруднено дишане, ужасна кашлица и за няколко часа изживяхме вкъщи такъв кошмар, че повече не се реших да отида на работа. Той е с астма и попада в категорията на по-застрашените, затова спирам да излизам, докато не се нормализира ситуацията“, споделя Мирела. Тя е многодетна майка и живее в Есекс, на 30 минути източно от Лондон. Сънародничката ни е социален работник и работи в защитен дом, където се грижи за хора с увреждания. През целия март продължава да дава нощни смени и да посещава обучения и тренинги, осигурени от работодателя й. Към момента тя няма доход, а социалните й помощи са под въпрос, тъй като не е самонаета.
Съседката на Марта, 64-годишната Ан, обяснява: „Отначало никой от нас – ние, съседите, приятелите ни, не вземахме цялата история с коронавируса за твърде сериозна,
затова и първоначалното решение на правителството – отлагането, взехме за разумно, не го поставихме под въпрос. Сега, месец и половина по-късно, няма съмнения, че спазването на карантината е единственият шанс да се справим със заразата. Въпреки това тук не всички осъзнават заплахата и все още има хора, които свободно се разхождат по улиците без сериозна причина, събират се с други. По този начин се саботира карантината и шансът да се върнем към нормалния живот и по работните си места по-скоро. Успокояващо донякъде е, че това е малцинството“ казва Ан, спазвайки внимателно двата метра между нас. Тя работи на частно като фризьорка, но тъй като получава достатъчно висока пенсия, жизненият й стандарт не е застрашен от пандемията.
Не така стоят нещата за 40-годишната българка Лилия, която живее във Великобритания от 15 години. Тя има малка фирма за почистване и доходите й са сериозно разклатени в началото на пандемията.
„Британското правителство постъпи доста популистки и некомптетентно. Още с първото си изявление Борис Джонсън предупреди жителите на Острова, че трябва да се приготвят да загубят любими хора, вместо да даде надежда и кураж за справяне по време на това бедствие. Цинизмът на консерваторите мина границите с предложението за "стаден имунитет", като по този начин заявиха как точно те виждат гласоподавателите. Обявявайки мерките за отпускане на помощи за бизнеса и наетите работници, управляващите някак удобно забравиха за милионите
самоосигуряващи се, голяма част от които са източноевропейци. Слава Богу, това срещна много критики и петиции до парламента“, обяснява Лили. И добавя: „Случващото се не е нещо ново за нас - ние някак свикнахме да живеем в несигурност, откакто се проведе референдумът за членство в ЕС.“
На въпрос дисциплинирани ли са британците по отношение спазването на карантинните мерки, Лили отговаря, че съществена разлика между ситуацията в родината на Острова няма: „Както навсякъде, и тук има дисциплинирани хора и такива, които нямат особени притеснения.“ Същевременно, съвсем очевидно, на британците им е тежко да им бъдат отнети свободата и правото да се движат свободно. „Което е парадоксално, в светлината на предстоящия Брекзит...“, коментира тя.
Сю* е съпруга на политически деец на националистическата ЮКИП, обявила се за „истинската партия на Брекзит“. По думите й, локдаунът се е случил твърде късно.
„Не виня правителството, в крайна сметка, те просто следваха съветите на главния съветник на правителството по здравните въпроси, професор Крис Уити“, каза тя пред Dariknews.bg. Според нея, след първоначалното объркване, сега мнозинството от британците са „в час“ и спазват сериозно наложените предпазни мерки. „Голяма роля за това е и фактът, че вече е ясно, че коронавирусът не подминава младите хора, въпреки първоначално обявеното“, добавя тя. Сю и съпругът й се изолират още седмица преди официално наложената на 23 март в страната карантина. „Моите родители са медици в Индия и още в края на февруари бяхме подготвени за това, което идва, защото получихме много тревожна информация от тях. Засега се справяме добре, излизаме само при нужда и избягваме места, където се събират много хора“, споделя тя.
След битката с коронавирус: Борис Джонсън няма търпение да се върне на работа
На въпрос кое намира за шокиращо неприемливо в пандемичната ситуация на Острова, тя категорично посочва две неща: масовата липса на предпазно облекло за медицинския персонал и хората, обявили в социалните мрежи, че се надяват Борис Джонсън да умре от коронавируса, който го порази в края на март.
„Британските политици имат страх от народа си... Не могат да си позволят заповеднически да го контролират и да му нареждат, защото знаят, че така ще предизвикат омразата му“, обяснява Пепи, която е бивш служител в радиото и майка на две деца.
"Големият ми син е тийнейджър-бунтар... и въпреки всички разговори по темата, той не успява да спазва всички правила и норми в ситуацията на пандемия, което много ни притеснява! Ние със съпруга ми имаме такси и продължаваме да работим в голям риск...“, споделя тя.
На работното си място остава и 30-годишният Никита, който има логистична фирма. „Нас вирусът засега не ни засегна, продължавам да работя.
Много хора останаха без работа и въпреки обявената финансова помощ от държавата, условията са такива, че не всички нуждаещи се ще я получат, като например работещи на договори за нулеви часове („zero hours contracts“) и голяма част от самоосигуряващите се. Не се знае и докога ще продължи локдаунът, а след това на икономиката предстои възстановителен период, който също ще отнеме време, в което нормалните нива на доходите още няма да са достигнати“, обяснява Никита, който е баща на три деца. „Предстои ни тежка финансова криза, експерти прогнозират различни сценарии, но те се различават само по дълбочината на кризата. Светло бъдеще не прогнозира никой.“
Уляна от Казанлък, която надви К-19 в Лондон: В България мрънкат - е, този път не ви лъжат! Беше Адът...
Същевременно във Великобритания пандемията се случва на фона на здравеопазване, което е в дълбока криза. „Почти невъзможно е да получиш медицинска помощ. По истории, които съм чул, набелязах за себе си най-ефективния начин да се получи медицинска помощ: с кола се отива до Спешното - ако умираш на стълбите, вероятността да ти обърнат внимание е по-голяма, отколкото да чакаш вкъщи. В най-добрия случай линейката ще дойде след няколко часа, когато е важна всяка глътка въздух.“
Според Никита, въпреки реалността, с всеки изминал ден все повече хора излизат навън и много бизнеси възстановяват работния режим. „Може би хората просто се измориха да чакат и да се страхуват. Умориха се да чакат добри новини и излязоха сами да си ги направят. Най-малкото, защото е пролет, природата се събужда, а с нея и вяра, че всичко ще е наред. Дали?“
„Всичко ще е наред, ако запазим търпение, колкото е необходимо – а ние започваме да го губим“, казва Виктор, който е проектант в архитектурно бюро. Самият той е разочарован от работодателите си: „Бях фиктивно уволнен, за да могат шефовете ми да вземат държавната помощ за фирмите. В момента пак работя за тях,
но като „доброволец“, а 30% от заплатата ми беше орязана, с обяснението, че е „криза“. Реално обаче, аз виждам, че контракторите и клиентите са на линия и фирмата, поне за момента, не търпи загуби“, коментира младият българин.
Ангел е специалист в областта на графичния дизайн. Неговата заплата е намалена с 10% и той смята себе си за късметлия. „Първо ни казаха да очакваме съкращения и драстични намаления на заплатите. Когато видях, че сумата не е фатално голяма, се успокоих, въпреки че орязването беше направено напълно неоснователно и под фалшив предлог“, разказва той. Животът му, също както в популярните напоследък вицове за айтита, не се променя почти с нищо по време на карантината: „Аз така или иначе работя от вкъщи… Липсва ми единствено риболовът“, усмихва се кротко той по Скайп връзката ни. Въпреки всичко случващо се, Ангел остава умерен оптимист.
„За пръв път в живота си не съм оптимист“, категоречен е Владо, който е собственик на популярния сред нашенците на Острова сайт „Новини Лондон“.
Според него настоящата криза вече е засегнала масово българите във Великобритания, които по неофициални данни са над четвърт милион. „Повечето от тях са самоосигуряващи се, работещи в строителството, почистването, което значи, че в момента тези хора нямат доходи. Те дори не могат да се върнат в България.“ По думите му, мнозинството от нашенците вземат надниците си седмично, живеят на принципа „ден за ден“, нямат заделени настрана пари и вече масово не могат да изплащат наемите си, които в Лондон варират между 80 и 160 паунда седмично, в зависимост от броя на леглата в стаята и локацията.
Закъснелите мерки на правителството той обяснява с това, че икономика от мащаба на британската, чисто и просто не може да си позволи локдаун. „Става дума за огромни загуби, всеки ден“, казва предприемачът. „Ние сме пред страшна криза. Социалната система тук няма да издържи до догодина, с новите безработни, кандидатстващи пред държавата за помощи ежедневно“, категоричен е Владо, който е един от успелите българи на Острова.
По последни данни, още в края на месец май се очаква броят на безработните във Великобритания да достигне 5 милиона. За мнозина експерти това означава, че страната се намира в ситуация на отложено бедствие.
*По желание на участничката в репортажа на Dariknews.bg, името й е променено.
На Острова все повече хора споделят усещането, че пандемичната криза с всичките й последици е просто отложена. Докога?
„Една вечер малкият ми вдигна много висока температура, беше със затруднено дишане, ужасна кашлица и за няколко часа изживяхме вкъщи такъв кошмар, че повече не се реших да отида на работа. Той е с астма и попада в категорията на по-застрашените, затова спирам да излизам, докато не се нормализира ситуацията“, споделя Мирела. Тя е многодетна майка и живее в Есекс, на 30 минути източно от Лондон. Сънародничката ни е социален работник и работи в защитен дом, където се грижи за хора с увреждания. През целия март продължава да дава нощни смени и да посещава обучения и тренинги, осигурени от работодателя й. Към момента тя няма доход, а социалните й помощи са под въпрос, тъй като не е самонаета.
Съседката на Марта, 64-годишната Ан, обяснява: „Отначало никой от нас – ние, съседите, приятелите ни, не вземахме цялата история с коронавируса за твърде сериозна,
затова и първоначалното решение на правителството – отлагането, взехме за разумно, не го поставихме под въпрос. Сега, месец и половина по-късно, няма съмнения, че спазването на карантината е единственият шанс да се справим със заразата. Въпреки това тук не всички осъзнават заплахата и все още има хора, които свободно се разхождат по улиците без сериозна причина, събират се с други. По този начин се саботира карантината и шансът да се върнем към нормалния живот и по работните си места по-скоро. Успокояващо донякъде е, че това е малцинството“ казва Ан, спазвайки внимателно двата метра между нас. Тя работи на частно като фризьорка, но тъй като получава достатъчно висока пенсия, жизненият й стандарт не е застрашен от пандемията.
Не така стоят нещата за 40-годишната българка Лилия, която живее във Великобритания от 15 години. Тя има малка фирма за почистване и доходите й са сериозно разклатени в началото на пандемията.
„Британското правителство постъпи доста популистки и некомптетентно. Още с първото си изявление Борис Джонсън предупреди жителите на Острова, че трябва да се приготвят да загубят любими хора, вместо да даде надежда и кураж за справяне по време на това бедствие. Цинизмът на консерваторите мина границите с предложението за "стаден имунитет", като по този начин заявиха как точно те виждат гласоподавателите. Обявявайки мерките за отпускане на помощи за бизнеса и наетите работници, управляващите някак удобно забравиха за милионите
самоосигуряващи се, голяма част от които са източноевропейци. Слава Богу, това срещна много критики и петиции до парламента“, обяснява Лили. И добавя: „Случващото се не е нещо ново за нас - ние някак свикнахме да живеем в несигурност, откакто се проведе референдумът за членство в ЕС.“
На въпрос дисциплинирани ли са британците по отношение спазването на карантинните мерки, Лили отговаря, че съществена разлика между ситуацията в родината на Острова няма: „Както навсякъде, и тук има дисциплинирани хора и такива, които нямат особени притеснения.“ Същевременно, съвсем очевидно, на британците им е тежко да им бъдат отнети свободата и правото да се движат свободно. „Което е парадоксално, в светлината на предстоящия Брекзит...“, коментира тя.
Сю* е съпруга на политически деец на националистическата ЮКИП, обявила се за „истинската партия на Брекзит“. По думите й, локдаунът се е случил твърде късно.
„Не виня правителството, в крайна сметка, те просто следваха съветите на главния съветник на правителството по здравните въпроси, професор Крис Уити“, каза тя пред Dariknews.bg. Според нея, след първоначалното объркване, сега мнозинството от британците са „в час“ и спазват сериозно наложените предпазни мерки. „Голяма роля за това е и фактът, че вече е ясно, че коронавирусът не подминава младите хора, въпреки първоначално обявеното“, добавя тя. Сю и съпругът й се изолират още седмица преди официално наложената на 23 март в страната карантина. „Моите родители са медици в Индия и още в края на февруари бяхме подготвени за това, което идва, защото получихме много тревожна информация от тях. Засега се справяме добре, излизаме само при нужда и избягваме места, където се събират много хора“, споделя тя.
След битката с коронавирус: Борис Джонсън няма търпение да се върне на работа
На въпрос кое намира за шокиращо неприемливо в пандемичната ситуация на Острова, тя категорично посочва две неща: масовата липса на предпазно облекло за медицинския персонал и хората, обявили в социалните мрежи, че се надяват Борис Джонсън да умре от коронавируса, който го порази в края на март.
„Британските политици имат страх от народа си... Не могат да си позволят заповеднически да го контролират и да му нареждат, защото знаят, че така ще предизвикат омразата му“, обяснява Пепи, която е бивш служител в радиото и майка на две деца.
"Големият ми син е тийнейджър-бунтар... и въпреки всички разговори по темата, той не успява да спазва всички правила и норми в ситуацията на пандемия, което много ни притеснява! Ние със съпруга ми имаме такси и продължаваме да работим в голям риск...“, споделя тя.
На работното си място остава и 30-годишният Никита, който има логистична фирма. „Нас вирусът засега не ни засегна, продължавам да работя.
Много хора останаха без работа и въпреки обявената финансова помощ от държавата, условията са такива, че не всички нуждаещи се ще я получат, като например работещи на договори за нулеви часове („zero hours contracts“) и голяма част от самоосигуряващите се. Не се знае и докога ще продължи локдаунът, а след това на икономиката предстои възстановителен период, който също ще отнеме време, в което нормалните нива на доходите още няма да са достигнати“, обяснява Никита, който е баща на три деца. „Предстои ни тежка финансова криза, експерти прогнозират различни сценарии, но те се различават само по дълбочината на кризата. Светло бъдеще не прогнозира никой.“
Уляна от Казанлък, която надви К-19 в Лондон: В България мрънкат - е, този път не ви лъжат! Беше Адът...
Същевременно във Великобритания пандемията се случва на фона на здравеопазване, което е в дълбока криза. „Почти невъзможно е да получиш медицинска помощ. По истории, които съм чул, набелязах за себе си най-ефективния начин да се получи медицинска помощ: с кола се отива до Спешното - ако умираш на стълбите, вероятността да ти обърнат внимание е по-голяма, отколкото да чакаш вкъщи. В най-добрия случай линейката ще дойде след няколко часа, когато е важна всяка глътка въздух.“
Според Никита, въпреки реалността, с всеки изминал ден все повече хора излизат навън и много бизнеси възстановяват работния режим. „Може би хората просто се измориха да чакат и да се страхуват. Умориха се да чакат добри новини и излязоха сами да си ги направят. Най-малкото, защото е пролет, природата се събужда, а с нея и вяра, че всичко ще е наред. Дали?“
„Всичко ще е наред, ако запазим търпение, колкото е необходимо – а ние започваме да го губим“, казва Виктор, който е проектант в архитектурно бюро. Самият той е разочарован от работодателите си: „Бях фиктивно уволнен, за да могат шефовете ми да вземат държавната помощ за фирмите. В момента пак работя за тях,
но като „доброволец“, а 30% от заплатата ми беше орязана, с обяснението, че е „криза“. Реално обаче, аз виждам, че контракторите и клиентите са на линия и фирмата, поне за момента, не търпи загуби“, коментира младият българин.
Ангел е специалист в областта на графичния дизайн. Неговата заплата е намалена с 10% и той смята себе си за късметлия. „Първо ни казаха да очакваме съкращения и драстични намаления на заплатите. Когато видях, че сумата не е фатално голяма, се успокоих, въпреки че орязването беше направено напълно неоснователно и под фалшив предлог“, разказва той. Животът му, също както в популярните напоследък вицове за айтита, не се променя почти с нищо по време на карантината: „Аз така или иначе работя от вкъщи… Липсва ми единствено риболовът“, усмихва се кротко той по Скайп връзката ни. Въпреки всичко случващо се, Ангел остава умерен оптимист.
„За пръв път в живота си не съм оптимист“, категоречен е Владо, който е собственик на популярния сред нашенците на Острова сайт „Новини Лондон“.
Според него настоящата криза вече е засегнала масово българите във Великобритания, които по неофициални данни са над четвърт милион. „Повечето от тях са самоосигуряващи се, работещи в строителството, почистването, което значи, че в момента тези хора нямат доходи. Те дори не могат да се върнат в България.“ По думите му, мнозинството от нашенците вземат надниците си седмично, живеят на принципа „ден за ден“, нямат заделени настрана пари и вече масово не могат да изплащат наемите си, които в Лондон варират между 80 и 160 паунда седмично, в зависимост от броя на леглата в стаята и локацията.
Закъснелите мерки на правителството той обяснява с това, че икономика от мащаба на британската, чисто и просто не може да си позволи локдаун. „Става дума за огромни загуби, всеки ден“, казва предприемачът. „Ние сме пред страшна криза. Социалната система тук няма да издържи до догодина, с новите безработни, кандидатстващи пред държавата за помощи ежедневно“, категоричен е Владо, който е един от успелите българи на Острова.
По последни данни, още в края на месец май се очаква броят на безработните във Великобритания да достигне 5 милиона. За мнозина експерти това означава, че страната се намира в ситуация на отложено бедствие.
*По желание на участничката в репортажа на Dariknews.bg, името й е променено.
