При възрастните хора рискът от развитие на сърдечно-съдови заболявания нараства значително не само заради стареенето на организма, но и поради недостатъчно социално общуване. До такъв извод стигнаха учени от австралийския университет „Монаш“, резултатите от което са публикувани в списание BMC Geriatrics.
Група експерти е анализирала данните на 11 хиляди мъже и жени на възраст над 70 години, събирани за период от четири години и половина.
Оказало се, че при здрави възрастни хора, живеещи в социална изолация, рискът от възникване на заболявания на сърдечно-съдовата система се увеличават с 66%. Освен това при хора с ниско ниво на подкрепа от страна на околните рискът е два пъти по-висок, отколкото при социално активните.
Учените отбелязаха, че ако нивото на социална активност при възрастен човек се ограничава с обществена дейност по-рядко от веднъж месечно или с една среща с най-много четирима близки, той страда от липса на общуване. Под термина „социална подкрепа“ се има предвид наличието на четирима или повече роднини или близки приятели, с които човек може да обсъди лични въпроси или от които да потърси помощ. За самотен се смята човек, който се сблъска с това чувство три или повече пъти в седмицата.
Семейството и социалната подкрепа или връзката с обществото не винаги са постоянна величина в човешкия живот. В зависимост от това как се променя разбирането ни за ролята, която тези фактори оказват върху здравето на сърдечно-съдовата система, трябва да се полагат и съответните усилия за тяхното решаване, като се помага на възрастните хора да останат свързани и да имат солидна подкрепа, коментира резултатите от изследването проф. Хари Дженингс.
Група експерти е анализирала данните на 11 хиляди мъже и жени на възраст над 70 години, събирани за период от четири години и половина.
Оказало се, че при здрави възрастни хора, живеещи в социална изолация, рискът от възникване на заболявания на сърдечно-съдовата система се увеличават с 66%. Освен това при хора с ниско ниво на подкрепа от страна на околните рискът е два пъти по-висок, отколкото при социално активните.
Учените отбелязаха, че ако нивото на социална активност при възрастен човек се ограничава с обществена дейност по-рядко от веднъж месечно или с една среща с най-много четирима близки, той страда от липса на общуване. Под термина „социална подкрепа“ се има предвид наличието на четирима или повече роднини или близки приятели, с които човек може да обсъди лични въпроси или от които да потърси помощ. За самотен се смята човек, който се сблъска с това чувство три или повече пъти в седмицата.
Семейството и социалната подкрепа или връзката с обществото не винаги са постоянна величина в човешкия живот. В зависимост от това как се променя разбирането ни за ролята, която тези фактори оказват върху здравето на сърдечно-съдовата система, трябва да се полагат и съответните усилия за тяхното решаване, като се помага на възрастните хора да останат свързани и да имат солидна подкрепа, коментира резултатите от изследването проф. Хари Дженингс.
