Недостигът на вода и изчезването на видове могат да доведат до необратими и животозастрашаващи последици, ако човечеството не промени курса, по който е поело, се казва в нов доклад на базирания в Бон Университет на ООН, цитиран от ДПА.
"Тъй като безразборно извличаме водните си ресурси, увреждаме природата и биоразнообразието, замърсяваме както Земята, така и космоса, ние се приближаваме опасно близо до ръба на множество критични точки, които могат да унищожат самите системи, от които зависи животът ни", казва водещият автор Зита Зебесвари пред ДПА.
Такава критична точка е достигната, когато една система вече не може да смекчава рисковете и да изпълнява очакваните си функции, пишат авторите.
"Нашите действия застрашават тези важни буферни способности, от които зависим", допълва Зебесвари.
Тежките суши, наводнения и урагани от последните години ясно показаха това, каза тя.
Докладът "Взаимосвързани рискове от бедствия" определя шест области, предизвикващи безпокойство: ускорено изчезване на видове, изчерпване на подпочвените води, топене на планинските ледници, космически отпадъци, непоносима жега и несигурно бъдеще.
Според него решенията, които се прилагат в момента, са насочени към забавяне на критичните точки, а не към реално справяне с първопричините.
"Действията ни са насочени към настоящето", отбелязва Зебесвари.
В случая с екстремните горещини например глобалното затопляне причинява по-чести и по-интензивни горещи вълни, при които човешкият организъм вече не може да оцелее, пишат авторите.
Пример за решение, което отлага този риск, е поставянето на климатици. От друга страна, мярка, която е насочена към първопричината, би имала за цел да спре емисиите парникови газове, за да може да се избегне критичната точка, се посочва още в доклада, цитиран от ДПА.
Базираният в Бон университет е академично звено на Организацията на обединените нации (ООН), като мисията му е да помага за решаването на глобални проблеми, свързани с човешкото развитие и
"Тъй като безразборно извличаме водните си ресурси, увреждаме природата и биоразнообразието, замърсяваме както Земята, така и космоса, ние се приближаваме опасно близо до ръба на множество критични точки, които могат да унищожат самите системи, от които зависи животът ни", казва водещият автор Зита Зебесвари пред ДПА.
Такава критична точка е достигната, когато една система вече не може да смекчава рисковете и да изпълнява очакваните си функции, пишат авторите.
"Нашите действия застрашават тези важни буферни способности, от които зависим", допълва Зебесвари.
Тежките суши, наводнения и урагани от последните години ясно показаха това, каза тя.
Докладът "Взаимосвързани рискове от бедствия" определя шест области, предизвикващи безпокойство: ускорено изчезване на видове, изчерпване на подпочвените води, топене на планинските ледници, космически отпадъци, непоносима жега и несигурно бъдеще.
Според него решенията, които се прилагат в момента, са насочени към забавяне на критичните точки, а не към реално справяне с първопричините.
"Действията ни са насочени към настоящето", отбелязва Зебесвари.
В случая с екстремните горещини например глобалното затопляне причинява по-чести и по-интензивни горещи вълни, при които човешкият организъм вече не може да оцелее, пишат авторите.
Пример за решение, което отлага този риск, е поставянето на климатици. От друга страна, мярка, която е насочена към първопричината, би имала за цел да спре емисиите парникови газове, за да може да се избегне критичната точка, се посочва още в доклада, цитиран от ДПА.
Базираният в Бон университет е академично звено на Организацията на обединените нации (ООН), като мисията му е да помага за решаването на глобални проблеми, свързани с човешкото развитие и
