Днес за жалост не можем да кажем, че "Ислямска държава" е ликвидирана. Не се знае съдбата на халифа Ибрахим ал Бадри, известен с псевдонима Абу Бакр ал Багдади, и на ред негови приближени. Някои джихадисти се пръснаха из различни страни. Отряди от ИД са забелязани в обхванатите от войни Либия и Йемен, а също така в Афганистан, Пакистан и държави от Централна Азия.
Част от бойците на ИД - жители на Сирия и Ирак, се върнаха там, откъдето бяха дошли, и временно спряха терористичната си дейност. Други се крият в труднодостъпни пустинни и планински райони или пък действат нелегално - извършват диверсии и внезапни дръзки атаки. Само през месеците от януари насам хора на ИД осъществиха няколкостотин терористични атентата и нападения в Ирак и Сирия. Пентагонът дава доста висока оценка за броя на оцелелите бойци от ИД в двете страни - от 14 до 18 хил. души.
С надеждата да възстановят след време позициите си в Ирак и Сирия водачите на ИД развиха активна вредителска дейност в Афганистан и Пакистан, планирайки от този плацдарм да разпрострат влиянието си в страните от Централна Азия и да възстановят ислямския халифат вече в нови, по-широки граници. "Ислямска държава" разполага днес с голям потенциал да инфилтрира различни военнополитически групировки и социални слоеве от афганистанското общество.
През лятото на 2018 г. първите въоръжени сблъсъци на афганистански талибански отряди с терористи от ИД завършиха с поражение за бойците на халифата, но през изтеклата година ситуацията започна да се променя в тяхна полза. Те отнеха от талибаните някои опорни пунктове и бази в северните райони до границата с Туркменистан и анклава в пещерите Тора Бора, където се криеше едно време водачът на Ал Каида Осама бин Ладен.
ИД успя също да изтласка талибаните от някои зони в Източен Афганистан, в провинциите Нангархар и Кунар, да разгърне мащабна диверсионно-терористична война в ред други провинции в страната и да формира дълбоко законспирирани клетки в Кабул. Серия терористични атаки, организирани от ИД в столицата, приключи с мащабно престъпление, когато на 17 август 2019 г. терорист самоубиец задейства взривно устройство на сватбена церемония - загинаха 63-ма и пострадаха още 180.
Засилването на ИД в източните области е особено опасно, доколкото през този регион минава почти половината от целия афганистански наркотрафик. Успоредно с превземането на наркобизнеса бойците от ИД се мъчат да поемат контрола върху добива на полезни изкопаеми в страната и международните транзитни превози. Неотдавна започна да излъчва и тяхно радио - "Халифат", в провинция Нангархар.
Лидерите на ИД разчитат максимално да използват за пропагандни цели готвеното споразумение между Вашингтон и талибаните, уж предварително съгласувано от посланика на САЩ Халилзад с катарската група талибани на 31 август т. г. в Доха. Ако Доналд Тръмп бе одобрил текста и бе сключена сделката с талибаните, Вашингтон смяташе да започне изтеглянето на 5400 американски военни от Афганистан - кажи-речи една трета от целия военен контингент на САЩ в страната.
Пентагонът заяви, че до 135 дни войските на САЩ ще напуснат пет военни бази. Безспорно дори в такъв случай в страната биха останали за известно време 8500 американски военни плюс няколко хиляди служители на ЦРУ и на частни военни компании, но те едва ли биха могли да държат на власт със сила режима на президента Ашраф Гани или на негов приемник. И рязко би нараснала вероятността гражданската война да ескалира, после да дойдат на власт било талибаните, било още по-радикални ислямисти.
Независимо как ще приключат преговорите на САЩ с талибанските лидери, ИД се мъчи да дискредитира талибаните, като ги обвини в предателство на джихада, с което да внесе разцепление в редиците им, да предизвика нова гражданска война в страната и в крайна сметка да отслаби позициите на всички участници във вътрешноафганистанската конфронтация - централните власти, талибанското движение и привържениците на бившия Северен алианс (узбеки и таджики). Пратеници на ИД вече дейно привличат на своя страна най-радикално настроените талибани. Водачите на "Ислямска държава" не крият, че планират да се обединят по-специално с отцепническата група талибани, предвождана от молла Абдула Расул.
За укрепване на позициите на ИД в Афганистан спомагат липсата на добро сътрудничество и неизчезващото напрежение между пакистанските и афганистанските власти. Въпреки нееднократните твърдения на Исламабад, че в Пакистан няма последователи на "Ислямска държава", те несъмнено присъстват и в тази страна; по неофициални данни броят им там надхвърля 10 хил. души.
В Афганистан може да се стигне до ситуация, аналогична на тази в Ирак и Сирия през лятото на 2014 г., когато джихадистите се възползваха от отслабването на тези държави заради вътрешни разпри и граждански войни и създадоха на тяхна земя ислямски халифат. Дори ако запазят контрол само върху някои провинции и райони от страната, бойците на ИД ще имат шанс да попълват финансовите и материалните си ресурси, сложили ръка на наркотрафика, транспортните потоци и природните ресурси, също и да разпростират идеологическото си влияние върху централноазиатските страни.
Активизирането на ИД в Афганистан съвпадна и с насрочените за 28 септември президентски избори, в които за висшия пост ще се състезават главно двама кандидати - сегашният държавен лидер Ашраф Гани и премиерът Абдула Абдула.
Основен дестабилизиращ фактор ще остане неуреденият конфликт между централната власт и талибаните, но за Кабул ще е проблем и да пази крехкия баланс на интереси, характерни за различните етнически и политически сили в новото правителство (пущуни, хазарейци, таджики, узбеки и т. н.). Радикалните ислямистки групировки от рода на ИД ще се мъчат всяка посвоему да стимулира разцеплението в афганистанското общество и държавата, превръщайки страната в плацдарм за терористичната си дейност в Южна и Централна Азия.
Част от бойците на ИД - жители на Сирия и Ирак, се върнаха там, откъдето бяха дошли, и временно спряха терористичната си дейност. Други се крият в труднодостъпни пустинни и планински райони или пък действат нелегално - извършват диверсии и внезапни дръзки атаки. Само през месеците от януари насам хора на ИД осъществиха няколкостотин терористични атентата и нападения в Ирак и Сирия. Пентагонът дава доста висока оценка за броя на оцелелите бойци от ИД в двете страни - от 14 до 18 хил. души.
С надеждата да възстановят след време позициите си в Ирак и Сирия водачите на ИД развиха активна вредителска дейност в Афганистан и Пакистан, планирайки от този плацдарм да разпрострат влиянието си в страните от Централна Азия и да възстановят ислямския халифат вече в нови, по-широки граници. "Ислямска държава" разполага днес с голям потенциал да инфилтрира различни военнополитически групировки и социални слоеве от афганистанското общество.
През лятото на 2018 г. първите въоръжени сблъсъци на афганистански талибански отряди с терористи от ИД завършиха с поражение за бойците на халифата, но през изтеклата година ситуацията започна да се променя в тяхна полза. Те отнеха от талибаните някои опорни пунктове и бази в северните райони до границата с Туркменистан и анклава в пещерите Тора Бора, където се криеше едно време водачът на Ал Каида Осама бин Ладен.
ИД успя също да изтласка талибаните от някои зони в Източен Афганистан, в провинциите Нангархар и Кунар, да разгърне мащабна диверсионно-терористична война в ред други провинции в страната и да формира дълбоко законспирирани клетки в Кабул. Серия терористични атаки, организирани от ИД в столицата, приключи с мащабно престъпление, когато на 17 август 2019 г. терорист самоубиец задейства взривно устройство на сватбена церемония - загинаха 63-ма и пострадаха още 180.
Засилването на ИД в източните области е особено опасно, доколкото през този регион минава почти половината от целия афганистански наркотрафик. Успоредно с превземането на наркобизнеса бойците от ИД се мъчат да поемат контрола върху добива на полезни изкопаеми в страната и международните транзитни превози. Неотдавна започна да излъчва и тяхно радио - "Халифат", в провинция Нангархар.
Лидерите на ИД разчитат максимално да използват за пропагандни цели готвеното споразумение между Вашингтон и талибаните, уж предварително съгласувано от посланика на САЩ Халилзад с катарската група талибани на 31 август т. г. в Доха. Ако Доналд Тръмп бе одобрил текста и бе сключена сделката с талибаните, Вашингтон смяташе да започне изтеглянето на 5400 американски военни от Афганистан - кажи-речи една трета от целия военен контингент на САЩ в страната.
Пентагонът заяви, че до 135 дни войските на САЩ ще напуснат пет военни бази. Безспорно дори в такъв случай в страната биха останали за известно време 8500 американски военни плюс няколко хиляди служители на ЦРУ и на частни военни компании, но те едва ли биха могли да държат на власт със сила режима на президента Ашраф Гани или на негов приемник. И рязко би нараснала вероятността гражданската война да ескалира, после да дойдат на власт било талибаните, било още по-радикални ислямисти.
Независимо как ще приключат преговорите на САЩ с талибанските лидери, ИД се мъчи да дискредитира талибаните, като ги обвини в предателство на джихада, с което да внесе разцепление в редиците им, да предизвика нова гражданска война в страната и в крайна сметка да отслаби позициите на всички участници във вътрешноафганистанската конфронтация - централните власти, талибанското движение и привържениците на бившия Северен алианс (узбеки и таджики). Пратеници на ИД вече дейно привличат на своя страна най-радикално настроените талибани. Водачите на "Ислямска държава" не крият, че планират да се обединят по-специално с отцепническата група талибани, предвождана от молла Абдула Расул.
За укрепване на позициите на ИД в Афганистан спомагат липсата на добро сътрудничество и неизчезващото напрежение между пакистанските и афганистанските власти. Въпреки нееднократните твърдения на Исламабад, че в Пакистан няма последователи на "Ислямска държава", те несъмнено присъстват и в тази страна; по неофициални данни броят им там надхвърля 10 хил. души.
В Афганистан може да се стигне до ситуация, аналогична на тази в Ирак и Сирия през лятото на 2014 г., когато джихадистите се възползваха от отслабването на тези държави заради вътрешни разпри и граждански войни и създадоха на тяхна земя ислямски халифат. Дори ако запазят контрол само върху някои провинции и райони от страната, бойците на ИД ще имат шанс да попълват финансовите и материалните си ресурси, сложили ръка на наркотрафика, транспортните потоци и природните ресурси, също и да разпростират идеологическото си влияние върху централноазиатските страни.
Активизирането на ИД в Афганистан съвпадна и с насрочените за 28 септември президентски избори, в които за висшия пост ще се състезават главно двама кандидати - сегашният държавен лидер Ашраф Гани и премиерът Абдула Абдула.
Основен дестабилизиращ фактор ще остане неуреденият конфликт между централната власт и талибаните, но за Кабул ще е проблем и да пази крехкия баланс на интереси, характерни за различните етнически и политически сили в новото правителство (пущуни, хазарейци, таджики, узбеки и т. н.). Радикалните ислямистки групировки от рода на ИД ще се мъчат всяка посвоему да стимулира разцеплението в афганистанското общество и държавата, превръщайки страната в плацдарм за терористичната си дейност в Южна и Централна Азия.
