Талибаните и западни дипломати започнаха в Осло първите си официални преговори в Европа, откакто ислямистките бунтовници установиха контрол над Афганистан през август, предаде АП.
Домакин на срещите при закрити врата е хотел в заснежените планини над норвежката столица. Талибанските представители ще настояват да бъдат разблокирани афганистански активи за близо 10 милиарда долара, които бяха запорирани от САЩ и други западни страни. Причината за искането им е влошената хуманитарна обстановка в Афганистан.
"Искаме от тях да разблокират афганистанските активи и да не наказват обикновените афганистанци заради политическата дискусия", каза снощи талибанският делегат Шафиула Азам. "Заради глада, заради смъртоносната зима мисля, че е време международната общност да помогне на афганистанците, а не да ги наказва заради политическите им спорове", добави той.
В навечерието на преговорите западните дипломати се срещнаха с правозащитници, включително активисти за правата на жените в Афганистан, за да чуят от афганистанското гражданско общество и афганистанската диаспора какви са исканията им и каква е оценката им за фактическата обстановка на място. В срещата участваха представители на САЩ, ЕС, Великобритания, Франция, Италия и домакина Норвегия.
Тридневните преговори бяха открити вчера с преки срещи между талибаните и представители на гражданското общество.
Снощи Забиула Муджахид, афганистанският заместник-министър на културата и информацията, публикува в Туитър изявление, в което пише, че "участниците са признали, че разбирателството и съвместното сътрудничество са единственото решение на проблемите на Афганистан", и се подчертава, че "всички афганистанци трябва да работят заедно за по-добри резултати в областта на политиката, сигурността и икономиката".
ООН успя да осигури известни средства, с които талибанските власти в Афганистан да платят вносни стоки, включително електричество. Световната организация обаче предупреди, че поне 1 милион афганистанчета са застрашени от глад, както и че по-голямата част от 38-милионното население на страната живее под прага на бедността.
Изправени пред исканията на талибаните за средства, западните сили вероятно ще поставят на първо място в исканията си към ислямистите правата на жените в Афганистан, но и включването във властта и на афганистанските религиозни и етнически малцинства.
Американската делегация, която е оглавявана от специалния представител на САЩ за Афганистан Том Уест, възнамерява да обсъди "формирането на представителна политическа система; отговора на наболялата хуманитарна и икономическа криза; опасенията, свързани с тероризма и сигурността; и човешките права, особено образованието на жените и момичетата".
За Норвегия - скандинавската страна, която е домът на Нобеловата награда за мир - организирането на подобни международни дипломатически събития не е нещо непознато. Тя е участвала в усилията за постигане на мир в редица държави като Мозамбик, Афганистан, Венецуела, Колумбия, Филипините, Израел и палестинските територии, Сирия, Мианма, Сомалия, Шри Ланка и Южен Судан, отбелязва АП.
Домакин на срещите при закрити врата е хотел в заснежените планини над норвежката столица. Талибанските представители ще настояват да бъдат разблокирани афганистански активи за близо 10 милиарда долара, които бяха запорирани от САЩ и други западни страни. Причината за искането им е влошената хуманитарна обстановка в Афганистан.
"Искаме от тях да разблокират афганистанските активи и да не наказват обикновените афганистанци заради политическата дискусия", каза снощи талибанският делегат Шафиула Азам. "Заради глада, заради смъртоносната зима мисля, че е време международната общност да помогне на афганистанците, а не да ги наказва заради политическите им спорове", добави той.
В навечерието на преговорите западните дипломати се срещнаха с правозащитници, включително активисти за правата на жените в Афганистан, за да чуят от афганистанското гражданско общество и афганистанската диаспора какви са исканията им и каква е оценката им за фактическата обстановка на място. В срещата участваха представители на САЩ, ЕС, Великобритания, Франция, Италия и домакина Норвегия.
Тридневните преговори бяха открити вчера с преки срещи между талибаните и представители на гражданското общество.
Снощи Забиула Муджахид, афганистанският заместник-министър на културата и информацията, публикува в Туитър изявление, в което пише, че "участниците са признали, че разбирателството и съвместното сътрудничество са единственото решение на проблемите на Афганистан", и се подчертава, че "всички афганистанци трябва да работят заедно за по-добри резултати в областта на политиката, сигурността и икономиката".
ООН успя да осигури известни средства, с които талибанските власти в Афганистан да платят вносни стоки, включително електричество. Световната организация обаче предупреди, че поне 1 милион афганистанчета са застрашени от глад, както и че по-голямата част от 38-милионното население на страната живее под прага на бедността.
Изправени пред исканията на талибаните за средства, западните сили вероятно ще поставят на първо място в исканията си към ислямистите правата на жените в Афганистан, но и включването във властта и на афганистанските религиозни и етнически малцинства.
Американската делегация, която е оглавявана от специалния представител на САЩ за Афганистан Том Уест, възнамерява да обсъди "формирането на представителна политическа система; отговора на наболялата хуманитарна и икономическа криза; опасенията, свързани с тероризма и сигурността; и човешките права, особено образованието на жените и момичетата".
За Норвегия - скандинавската страна, която е домът на Нобеловата награда за мир - организирането на подобни международни дипломатически събития не е нещо непознато. Тя е участвала в усилията за постигане на мир в редица държави като Мозамбик, Афганистан, Венецуела, Колумбия, Филипините, Израел и палестинските територии, Сирия, Мианма, Сомалия, Шри Ланка и Южен Судан, отбелязва АП.
