Социалдемократ и независим в борбата за президентския пост в Хърватия
Социалдемократ и независим в борбата за президентския пост в Хърватия / cнимки: Reuters

Кандидатът на опозицията, социалдемократът Иво Йосипович, събра най-много гласове в първия кръг от вчерашните президентски избори в Хърватия. На втория кръг на 10 януари той ще се състезава с кмета на Загреб, независимия Милан Бандич, предадоха осведомителните агенции.

След преброяване на почти всички подадени гласове Централната избирателна комисия съобщи, че Йосипович е получил подкрепата на 32,4 процента от гласувалите, а Бандич - на 14,8 на сто. Тъй като никой не мина 50-те процента, необходими за победа още на първи тур, на 10 януари ще има балотаж. На него Йосипович ще се изправи пред бившия си съпартиец Бандич, който се бори за висшия държавен пост като независим кандидат, пише БТА.

Въпреки голямата му преднина победата на Йосипович на втория тур не е гарантирана, тъй като Бандич има подкрепата на гласоподавателите либерали и консерватори, отбелязва Ройтерс.

Кандидатът на управляващата Хърватска демократична общност (ХДО) Андрия Хебранг остана на трето място с 12 на сто от гласовете. Провалът на управляващите консерватори говори за нарастващото недоволство на хърватите от начина, по който правителството реагира на икономическия спад и високите нива на корупция, отбелязва АП.

Хърватската демократична общност е на власт почти през цялото време от 1991 г., когато Хърватия си извоюва независимост от СФРЮ. Социалдемократите управляваха от 2000 до 2003 г., когато започнаха реформи и поеха към към членство в НАТО и в ЕС. Рейтингът на ХДО спадна, след като през юли премиерът Иво Санадер, влиятелна фигура в хърватския политически живот, неочаквано подаде оставка, без да посочи причина, припомня Ройтерс.

Избирателната активност на 4,5 милиона регистрирани гласоподаватели бе само 44 процента, с 6 на сто по-ниска, отколкото на предишните президентски избори преди пет години, предаде ДПА.

Хърватия е вече в последния етап от преговорите си за влизане в ЕС, но все още я очакват не малко трудни реформи. Предстои й да изпита в пълна степен и последиците от икономическата криза, и тежестта на увеличаващия се външен дълг, допълва ДПА.