Разбиране и „справедливо отблокиране на преговорния процес за членство в Европейския съюз”, за Северна Македония, отказ от двойни стандарти и зачитане на принципи и ценности, залегнали в основните документи на ЕС заяви, че очаква от европейските и стратегическите партньори на Северна Македония президентът на страната Гордана Силяновска – Давкова, в речта си пред Общото събрание на ООН, предава кореспондентът на БТА Маринела Величкова.
Силяновска каза, че разширяването на ЕС трябва да бъде обвързано с критериите от Копенхаген и „освободено от вето, свързано с опити за ревизия на историята и незачитане на националната и културна идентичност”.
„Обединението на Европа е като недовършена симфония без нас. Европейският съюз е не само политическа система, но и политическа философия, в която вярват повечето македонски и балкански участници в политическия живот и граждани. Интеграцията е мощен мотив и ключова сила за демократично развитие”, каза Силяновска, добавяйки, че Северна Македония очаква начало на преговори с ЕС от 2005 г., „насърчавана от международни представители с мотива: „само това условие“, „само тази отстъпка“, „само тази конституционна поправка”.
„Като професор по конституционно право и като бивш член на Венецианската комисия, знам, че това, което е законно, не винаги е справедливо и легитимно, защото в случая на моята страна не е действано в съответствие с международното и националното право, т.е. „беше забравено“ правото на самоопределение на всеки народ, гарантирано от Устава на ООН“, каза Силяновска.
Тя припомни, че „като една от шестте съставни югославски републики” Северна Македония е участвала в създаването на ООН, а при приемането си в ООН през 1993 г., под името Бивша Югославска Република Македония, е била изправена пред „голяма несправедливост и все още се сблъсква с нея”.
„През 2018 г. беше подписано и ратифицирано Преспанското споразумение, след което последва неуспешен референдум и конституционни промени, с които Република Македония формално и юридически стана Република Северна Македония. Но членството в ЕС не само не се сбъдна, но македонските граждани сега са изправени пред ново, отново "последно условие", за поредна конституционна промяна, но не за членство, а за началото на преговори и то за втори път”, заяви пред Общото събрание на ООН Силяновска.
По думите й „там, където има вето, често няма справедливост”, а самото вето се е превърнало в инструмент за билатеаризация на европейската интеграция.
„В условията на конфликт на европейска почва стагнацията на европейската интеграция не само демотивира македонските граждани и забавя реформите, но и дестабилизира региона на Югоизточна Европа, оставяйки място за проникване на злокачествени влияния”, заяви президентът на Северна Македония.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Силяновска каза, че разширяването на ЕС трябва да бъде обвързано с критериите от Копенхаген и „освободено от вето, свързано с опити за ревизия на историята и незачитане на националната и културна идентичност”.
„Обединението на Европа е като недовършена симфония без нас. Европейският съюз е не само политическа система, но и политическа философия, в която вярват повечето македонски и балкански участници в политическия живот и граждани. Интеграцията е мощен мотив и ключова сила за демократично развитие”, каза Силяновска, добавяйки, че Северна Македония очаква начало на преговори с ЕС от 2005 г., „насърчавана от международни представители с мотива: „само това условие“, „само тази отстъпка“, „само тази конституционна поправка”.
„Като професор по конституционно право и като бивш член на Венецианската комисия, знам, че това, което е законно, не винаги е справедливо и легитимно, защото в случая на моята страна не е действано в съответствие с международното и националното право, т.е. „беше забравено“ правото на самоопределение на всеки народ, гарантирано от Устава на ООН“, каза Силяновска.
Тя припомни, че „като една от шестте съставни югославски републики” Северна Македония е участвала в създаването на ООН, а при приемането си в ООН през 1993 г., под името Бивша Югославска Република Македония, е била изправена пред „голяма несправедливост и все още се сблъсква с нея”.
„През 2018 г. беше подписано и ратифицирано Преспанското споразумение, след което последва неуспешен референдум и конституционни промени, с които Република Македония формално и юридически стана Република Северна Македония. Но членството в ЕС не само не се сбъдна, но македонските граждани сега са изправени пред ново, отново "последно условие", за поредна конституционна промяна, но не за членство, а за началото на преговори и то за втори път”, заяви пред Общото събрание на ООН Силяновска.
По думите й „там, където има вето, често няма справедливост”, а самото вето се е превърнало в инструмент за билатеаризация на европейската интеграция.
„В условията на конфликт на европейска почва стагнацията на европейската интеграция не само демотивира македонските граждани и забавя реформите, но и дестабилизира региона на Югоизточна Европа, оставяйки място за проникване на злокачествени влияния”, заяви президентът на Северна Македония.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
