В Давос Доналд Тръмп създаде Съвет за мир, който оглави не като президент на САЩ, а като частно лице. Наблюдателите се опасяват, че този съвет може да подкопае авторитета на ООН, пише Deutsche Welle.
Уставът на Съвета за мир, иницииран от американския президент Доналд Тръмп , бе подписан от 19 държави, включително България . В кулоарите на Световния икономически форум те назначиха Тръмп за председател на съвета, който, съгласно неговите учредителни документи, трябва да посредничи за разрешаването на международни конфликти и да установява траен мир. Сред подписалите устава бе и самият Тръмп - в качеството си на президент на САЩ.
Опасения за авторитета на ООН
Докато някои държави побързаха да приемат поканата на Тръмп да влязат в състава на Съвета за мир, други, включително партньори на Вашингтон в НАТО, като Германия и Италия, все още се колебаят. А някои, сред които Франция, Великобритания и Дания, вече отказаха.
Една от основните причини за многобройните откази е това, че органът си даде твърде широки пълномощия. Първоначално от ООН бяха възложили на Тръмп да създаде Съвета за мир само за уреждане на конфликта в ивицата Газа . Но сега вече не става дума само за Близкия изток. По този начин американският президент не само самоволно разширява рамките на мандата - неговите действия, както се опасяват много от държавите, които са против инициативата на Тръмп, могат в дългосрочна перспектива да подронят системата на международен ред, построена около ООН.
В Давос Тръмп се опита да разсее тези опасения: „Щом този орган бъде сформиран изцяло, ще можем практически да правим всичко, което поискаме. И ще правим това в сътрудничество с ООН". Два дни по-рано пред журналисти във Вашингтон Тръмп призна почти със съжаление, че Съветът за мир може би някога би бил в състояние да замени ООН. Но той описа това по-скоро като резултат, а не като цел. „Аз съм голям почитател на ООН, но организацията никога не е реализирала своя потенциал."
Може ли Съветът за мир да стане успешен проект?
Избирайки страните, които кани да влязат в съвета, американският президент се ориентира към широк спектър адресати. Сред тях има и отдавнашни съюзници на САЩ, - включително всички партньори в НАТО , както и Израел и Саудитска Арабия. Но има и конкуренти на глобално равнище - като Китай , Русия и Индия .
Оказалите се за кратко време в центъра на вниманието обвинения, че Тръмп се заобикаля само с политически „приятели" като президента на Аржентина Хавиер Милей, унгарския премиер Виктор Орбан и турския лидер Реджеп Тайип Ердоган, се оказаха безпочвени. В Съвета за мир бяха поканени и управляваните от леви политици Бразилия, Виетнам и Камбоджа, както и Индонезия и Пакистан - консервативни ислямски държави, които нямат особени връзки с Тръмп или САЩ.
Въпреки това експертите по международно право смятат, че основният проблем с легитимността на новата структура е нейното изключително фокусиране върху Доналд Тръмп. Като президент на САЩ, той представлява в този орган Съединените щати, но в съответствие с устава едновременно изпълнява ангажиментите на председател на съвета като частно лице - независимо от своя демократично легитимиран пост. А пълномощията на председателя на Съвета за мир са всеобхватни - без негово съгласие никой не може да бъде приет или изключен от организацията, не може да бъде взето нито едно решение, а и самият той назначава своя приемник.
„Това може да се възприеме като проблем от другите страни, които може както и преди да искат да имат определена юридическа легитимност от страна на ООН, например когато става дума за решения за използването на войски", казва за ДВ политологът Филипо Бони.
Професорът от Кьолнския университет Томас Йегер също определя ролята на Тръмп в Съвета за мир като „абсолютно неприемлива". Затова не вярва, че съветът ще се превърне в сериозна конкуренция на ООН. „Организацията на обединените нации е това, което ние засега сме успели да постигнем в света. Ако големите държави поискат нещо заедно, това е реално изпълнимо", посочва Йегер.
Дали Китай работи над алтернатива на ООН?
Именно в това се състои един от основните проблеми на ООН - водещите държави твърде често не могат да стигнат до единно мнение. Войните и конфликтите в страни като Украйна, Сирия, Либия, Судан и Йемен са само някои от ярките примери от последните години.
Китай вече се отказа от членството в Съвета за мир на Доналд Тръмп. Официалното обяснение гласи: за външната политика на Пекин определящи са многостранността и международното право с ООН в качеството на ключова инстанция.
Политологът Бони не е изненадан от отказа на китайските власти. Както обяснява той - от една страна Китай би имал много по-малко влияние в съвета, отколкото сега в Съвета за сигурност на ООН , където разполага с право на вето. От друга страна, чрез Глобалната инициатива за управление и съгласно собствените си представи, Пекин се стреми да реформира основания на правилата световен ред, за който той не спира да повтаря, че подкрепя.
„Китайската мултилатерална концепция се различава от западната. Тя се опира предимно на двустранни „съвместни консултации" и отхвърля общовалидните правила за отношения между държавите", казва Бони пред ДВ. В този смисъл решението на Пекин относно членството в Съвета за мир на Тръмп по-скоро означава отхвърляне на Тръмп в ролята му на глобален лидер, отколкото солидарност с ООН, заключава политологът.
Дилемата на Индия
За Индия пък поканата на Тръмп представлява изпитание на поддържания дипломатически баланс между Израел и палестинците - поради това и отговор засега не е даден. Под управлението на премиера Нарендра Моди Индия значително разшири връзките си с Израел - двустранната търговия възлиза на пет милиарда долара, а между 2020 и 2024 година Индия бе най-големият износител на оръжие за Израел.
Същевременно Ню Делхи държи на подкрепата си за палестинската кауза . Още през 1975 година Индия стана първата неарабска държава, признала Организацията за освобождение на Палестина за „единствена и легитимна представителка на палестинския народ", а в последните години отделя по пет милиона долара годишно за подпомагане на палестинските бежанци.
Поради това външнополитическите експерти и дипломатите се съмняват, че Индия ще се присъедини към Съвета за мир, изтъквайки аргументи като институционалната легитимност и разходите, които биха произтекли от евентуално участие.
