Двумачтовата платноходка Шибуми е новият дом на сем. Барберис
Двумачтовата платноходка Шибуми е новият дом на сем. Барберис / IStock
През последните месеци океаните се опразниха, след като пътешествениците около света предпочетоха да намерят сигурно пристанище сред страховете, че коронавирусът или ограниченията може да ги оставят заседнали някъде в безизходица.

Което прави решението на едно италианско семейство да потегли на епична авантюра с платноходка още по-смело или, поне в очите на някои, лудешко, разказва Силвия Маркети от CNN.

Стефано и Сара Барберис, двойка над 40-те от малко градче в северната област Ломбардия, продадоха собствената си къща, за да финансират едногодишното пътешествие, през което се надяват да прекосят Атлантическия океан, да изследват Карибите, а защо не и да се насочат още по-далеч.

С тях ще бъдат трите им деца – Яго е на 11 г., Нина на 8 и Тимо, който е на 3 г. Пепър, семейният лабрадор, също ще бъде на борда.

Дом на шестимата ще е 17-метровата платноходка, наречена „Шибуми“, което означава „изтънчена красота“ на японски.



Семейство Барберис казват, че взимат децата с тях, защото пътуването ще им помогне да натрупат безценен житейски опит, както и образователни възможности. И независимо от пандемията от коронавирус, сега е точното време за пътуване.

„Разбира се, че сме много уплашени“, признава Сара пред CNN. “Лудост е, но трябваше да вдигнем платна през юни, после чакахме положението да се подобри. Продадохме по-рано през годината къщата си - преди пандемията, така че няма как да чакаме за догодина; тогава вече ще сме похарчили всички пари, които получихме за дома си“.

Семейството тръгва в края на септември от Ла Специя в Лигурия, северозападна Италия, като първо ще се насочи към испанските Балеарски острови, после към Гибралтар и оттам – в Атлантика.

Следващите пристанища се планира да бъдат на Канарските острови, Кабо Верде и, в края на годината с ветрове в правилната посока, през Атлантическия океан до тропическите атоли Сейнт Лусия, Гваделупа и Мартиника.

С бързо разгръщащата се криза с коронавируса, Сара казва, че семейството е готово да промени плановете си в движение, ако се наложи. Веднъж пуснали котва на Канарските острови, те ще преценят какво е положението с вируса на Карибите, преди да прекосят океана.

„Няма смисъл да стигнем дотам, ако накрая се окажем блокирани на борда за месеци, в случай, че ситуацията е наистина зле“, подчертава Сара. „Ако трябва да ни носят храна и да не можем да напуснем яхтата, и да пропуснем да видим удивителната красота на тези тропически места, пътуването не си струва“.



Двойката се опасява също да не бъде отменено пътуването за следващата година, защото най-големият син ще бъде почти тийнейджър и може да загуби ентусиазма си към приключението.

Фамилията планира задължително да слиза на чуждите пристанища с маски и ръкавици, но през по-голямата част от пътуването семейство Барберис ще се храни на палубата и ще хвърля котва на отдалечени, спокойни брегове и уединени заливи без други лодки и хора наоколо.

Мотивацията за това амбициозно начинание идва по-скоро от намерението да се живее другояче, за да може децата също да го изпитат.

„И сега сме си щастливи, но сме много любознателни да изпитаме друг начин на живот и да го споделим със синовете и с дъщеря ни, далеч от ежедневната рутина и училищния ритъм“, споделя Сара, която по професия е моден дизайнер.

„Това ще ни позволи да сме в контакт с природата и да видим прекрасни райски и незамърсени места, преди човечеството да ги унищожи със своята арогантност. Това е риск, на който не искаме да бъдат изложени децата ни“.
Двойката в продължение на месеци подготвя и оборудва своята двумачтова лодка с 4 кабини така, че тя да стане удобна плаваща къща. Те дадоха на „Шибуми“ италианския прякор „Ла Киатона“, което означава с широка задница, намеквайки за широкия, равен, стабилен корпус на кораба, идеално пригоден за вълните в Атлантика.


Двамата възрастни Барберис са морски вълци, а децата им израстват в морски пътешествие из Средиземно море, често в доста опасни условия. Те изпробваха „Шибуми“ и собствените си способности в бурното Егейско море, слаломирайки сред многобройните острови и срещайки се със силни течения и ветрове.

„Продажбата на къщата ни позволи да съберем достатъчно пари, за да обновим обзавеждането на лодката и да изкараме една година в морето, като се наслаждаваме на семпъл живот, в който се нуждаем наистина от съвсем малко неща“, казва Сара. „Нещо, което винаги сме нашите деца да изпитат и научат. Да живееш на борда на платноходка може да бъде далеч по-евтино отколкото в ежедневието вкъщи.

Всичко зависи как харчиш парите си, със сготвена вкъщи храна и с няколко дрехи, вместо да се ходи на ресторанти или да се купуват скъпи ризи“.

Времето, прекарано в Средиземноморието, ги убеди също колко належаща е авантюрата им, след като стават свидетели как климатичните промени и разрастването на градовете се отразяват на близки до дома места.

Те се надяват да включат децата си в проучвания като част от тяхното домашно образование на борда, с което да подпомогнат да се подчертаят опасенията за природната среда. За това от голяма полза ще е опитът на Стефано Барберис като ядрен физик.

Корабът има „плаваща лаборатория“ за събиране на данни за енергийната и водна консумация, замърсяването с пластмаса и обсерватория за наблюдение на делфини и китове. Видеозаписите и събраните факти ще се споделят чрез онлайн платформи с ученици от няколко италиански училища.

Една от целите на пътуването е също да се сравнят живота на платна с ежедневието вкъщи, споделя Сара. „Мисля, че е важно децата наистина да разберат какво означава енергията и как прекаленото й прахосване може да се отрази на планетата. Знаем ли всички какво следва от вземането на един душ, колко вода се прахосва или колко много енергия се консумира само от зареждането на батерията на мобилния телефон?“

Не всички в Италия са възхитени от начинанието на фамилията Барберис, особено от решението им да вземат децата, че и кучето на борда в това пътешествие, което може е много опасно.

„Обявиха ни за себични, но аз бих се чувствала егоистка, ако с моя съпруг бяхме отплавали сами, оставяйки децата отделно, без да им дадем възможност да изживеят нещо уникално“, казва Сара. „Дори пътуването с кола по магистралата в Милано е опасно, но това не означава, че човек трябва да си остане залепен към канапето.

Лодката е пълна с комплекти за първа помощ, антибиотици и всичко, от което може да се нуждаем. Винаги ще плаваме близо до брега, освен през тези 2-3 седмици през Атлантика, но разполагаме с цялата технология, която ни е нужна, ако се наложи да поискаме помощ“.

Маурицио Мартини, италиански експерт във ветроходството, прекосявал многократно Атлантика, счита, че сем. Барберис имат отлични шансове да се насладят на гладко пътуване, тъй като времето ще е в тяхна полза през тази част от годината. Все пак има някои опасности, особено несигурността, причинена от климатичните промени.

„Модерната технология, GPS-ите и интернет направиха това по-лесно, но от друга страна, може да има внезапни промени във времето след тропическите бури удължават сезона на ураганите след ноември, а също тежкия трафик на товарни кораби и огромните парчета пластмасови и други плаващи обекти, които могат да заседнат във витлото“, предупреждава той.

По думите му една от големите опасности е прекосяването на доста коварния Гибралтарски проток, още преди да навлязат в Атлантическия океан. „Средиземно море е затворено море, но може да бъде много страшно, не трябва да бъде подценявано“.

Семейството не се безпокои какво предстои след като приключи пътешествието и се завърнат в Италия без осигурен дом. Те предпочитат да се концентрират към настоящия момент и да се освободят от тревогите.

Приятели и роднини вече са им предложили къде да отседнат, когато се върнат, а бащата на Сара е готов да сподели с тях своя кемпър.