Проучване сочи, че липсата на достъп до антибиотици води до разпространението на супербактерии, съобщава "Гардиън".
По-малко от 7% от хората с тежки резистентни към лекарства инфекции в по-бедните страни получават необходимите им антибиотици, сочи ново проучване. Изследователите предупреждават, че това не само причинява страдания и смъртни случаи, но и вероятно допринася за развитието на антимикробна резистентност (AMR).
С прогноза, че AMR ще причини 1,9 милиона смъртни случая годишно до 2050 г., те призовават за спешни действия, подобни на борбата в началото на този век за доставка на лекарства за ХИВ в районите с висока разпространение на вируса в Африка.
„Суровата реалност е, че повечето хора с инфекции, резистентни към лекарства, нямат достъп до необходимите им антибиотици“, заявява д-р Дженифър Кон, старши автор на проучването.
AMR е процес, при който бактериите и други патогени развиват резистентност към обичайните методи на лечение. Една от причините е прекомерната употреба на антибиотици, като по-голямата експозиция на лекарства дава на бактериите повече възможности да се научат как да ги избегнат. Но фокусът върху прекомерната употреба е довел до пренебрегване на достъпа, предупреждават експертите.
Проучването, публикувано в списанието Lancet Infectious Diseases, е първото, което количествено измерва разликите в лечението в страните с ниски и средни доходи. То е проведено от Глобалното партньорство за изследвания и развитие в областта на антибиотиците (GardP).
Изследователите се съсредоточили върху Бангладеш, Бразилия, Египет, Индия, Кения, Мексико, Пакистан и Южна Африка и използвали данни за броя на случаите на инфекции с бактерии, които са резистентни към лекарства. След това проучили данните за продажбите на осем вида антибиотици, които могат да се използват за лечение.
В осемте страни през 2019 г. са регистрирани около 1,5 млн. инфекции и почти 480 000 смъртни случая. Били са закупени малко под 104 000 курса антибиотици. Подходящи антибиотици били налични само в 6,9 % от случаите.
Д-р Кон, директор по глобален достъп в GardP, заявява, че това е модел, който вероятно ще се повтори и в други по-бедни страни.
Инфекциите в проучването включват пневмонии, инфекции на кръвообращението и усложнени инфекции на пикочните пътища.
д-р Дженифър Кон подчертава, че най-важното последствие от липсата на лекарства е повишаването на заболеваемостта и смъртността, но това може да доведе и до AMR. Опитът с други, неефективни антибиотици, вероятно ще доведе до по-дълга продължителност на употребата на антибиотици. Унищожаването на резистентните към лекарства бактерии с правилното лечение ще спре разпространението им.
Според нея, има много фактори, които стоят зад разликите в лечението. Болните хора може да не успеят да стигнат до болница за диагностика, а тези, които успеят, може да не могат да си позволят лечение.
Механизмите, които са дали добри резултати при ХИВ, могат да бъдат приложени и при AMR, добавя д-р Кон.
Проф. Алисън Холмс от Университета в Ливърпул, която ръководи глобалната мрежа Centres for Antimicrobial Optimisation Network, заявява, че проучването „трябва да предизвика незабавни действия“.
„Ако тези критични пропуски в достъпа и грижите не бъдат спешно отстранени, тежестта на антимикробната резистентност ще продължи да нараства, което ще доведе до повече предотвратими смъртни случаи, влошаване на резултатите за пациентите и още по-голяма неравенство в една и без това опустошителна глобална здравна криза.“ - добавя тя.
