Преди 25 години за първи път виждаме Меркурий отблизо

/ iStock/Getty Images
През 1974 г. космическият апарат на НАСА „Маринър 10” изпраща първите заснети отблизо снимки на Меркурий. Американският непилотиран космически апарат е изстрелян на 3 ноември 1973 г. с цел изследването на планетите Меркурий и Венера. Пуснат е две години след „Маринър 9” за последната мисия от програма „Маринър”.
 
Любопитен факт е, че това е първият космически апарат, който използва маневрата гравитационно подпомагане, използвайки Венера, за да промени траекторията на полета си и снижи перихелия си до орбитата на Меркурий. Тази маневра извършена според орбиталната механика и изчисленията направени от италианския учен Джузепе Коломбо поставя космическата сонда в орбита, която многократно го среща с Меркурий. „Маринър 10” използва радиационното налягане върху слънчевите си панели за да контролира височината си.
 
През първата седмица на полета камерите на „Маринър 10” са изпробвани като предават пет серии снимки на Земята и шест на Луната. Заснет е и северният полюс на Луната, който дотогава е по-слабо изследван. Това осигурява ценна информация за по-цялостно картографиране на Луната и създаването на Лунната контролна мрежа.

iStock/Getty Images

Първото преминаване покрай Меркурий е направено в 20.47 ч. (по Гринуич) на 29 март 1974 г. при най-близко разстояние от планетата 703 км. След като прави една обиколка около Слънцето, (а в това време планетата извършва две такива), „Маринър 10” минава отново близо до Меркурий на 21 септември 1974 г. на разстояние 48 069 км. Третото последно и най-близко прелитане до планетата е на 16 март 1975 г. на разстояние само 327 км.
 
„Маринър 10” открива, че Меркурий има оскъдна атмосфера, състояща се предимно от хелий, както и магнитното поле и богато на желязо планетарно ядро. Радиометричните изследвания предполагат, че нощната температура на повърхността на планетата достига около -183°C, а максималната дневна е около 187°C.
 
Единствената мисия до Меркурий обаче не успява да картографира по-голяма част от повърхността на планетата, защото орбиталният период на сондата е бил три астрономически Меркуриански дни. Една и съща страна от планетата е била осветена при всяко сближаване на Меркурий и „Маринър 10” и останалата част от нея е останала завинаги скрита от земните камери.

iStock/Getty Images

След последната маневра горивото на апаратът е почти изчерпано и „Маринър 10” започва нова обиколка около Слънцето. Изчерпването на запасите от азот са отбелязани със започването на непрограмирана маневра. Веднага са изпратени команди за спиране на функциите на предавателя и на радиосигналите от апарата и връзката със Земята е прекъсната.
 
Днес „Маринър 10” вероятно още обикаля около Слънцето, но инструментите на борда му почти сигурно са повредени от слънчевата радиация.