Папа Франциск разреши беатификацията на 63 католици, които са станали жертва на Гражданската война в Испания, на нацизма и на комунизма.
За първи път откакто стана папа, Хорхе Берголио разреши на ватиканската Конгрегация да обнародва укази, които да позволят беатификациите. Проучването за живота и смъртта на бъдещите светци започнало години преди избирането му за папа.
Сред избраните е Владимир Гика (1873-1954), румънски принц с православен произход, който приел католицизма. Той се връща в Румъния по време на Втората световна война, за да помага на полските бежанци, които избягали от нацистката инвазия. Гика е арестуван през 1952 г. и преминава през скалъпен процес заедно с още петима други свещеници.
Италианецът Роландо Риви (1931-1945) също ще бъде беатифициран. Той е убит от привърженици на комунизма на 14-годишна възраст, три години след като влиза в семинарията. Неговият сънародник, Джузепе Джироти (1905-1945) умира в лагер в Германия.
През 1995 г. той е признат за "праведен сред нациите" за дейността си в подкрепа на евреите.
Освен това Франциск разрешил бъдещата беатификация на Регина Кристине Вилхелмине Бонзел (1830-1905), основателка на францискански орден в Германия.
