Изчезнало чихуахуа на име Гизмо е намерено живо в Лас Вегас 9 години след изчезването си, предаде Асошиейтед прес.
През 2015 г. неговата стопанка Джудит Монарес е на 28 години и живее заедно с родителите си. Тогава кучето й Гизмо е на 2 години. То се промъква през оградата на задния двор на дома им в Лас Вегас и се изгубва.
Монарес вече е на 37 години и живее в собствен дом. Магистър е по английска филология и преподава. Но през всички тези години тя не спира да се опитва да намери загубения си домашен любимец, Гизмо.
Стопанката разбира, че жена случайно намира 11-годишно куче, което завела във ветеринарна клиника. Там сканират микрочипа му, в който се съхранява информация кой е неговият стопанин. Така Монарес получава имейл, с който я известяват, че кучето й е намерено. „Толкова се радвам, че регистрирах микрочипа му“, каза тя.
Монарес добавя, че деветте години са променили Гизмо. Осемкилограмовото чихуахуа се страхува от сенки, височини, птици и куца. Двете му очи са силно инфектирани, а някои от зъбите му липсват.
„Въпреки че изглеждаше толкова различно, когато го погледнах в очите, веднага разбрах, че това е Гизмо“, каза Монарес, спомняйки си момента, в който двамата се събрали отново в кабинета на ветеринаря. „И щом казах името му, той наклони глава и не спря да ме гледа“.
Най-важното в момента за Монарес и семейството ѝ е решаването на здравословните проблеми на кучето, както и то да бъде обсипано с цялата им любов, която са пазили през всички тези години.
През 2015 г. неговата стопанка Джудит Монарес е на 28 години и живее заедно с родителите си. Тогава кучето й Гизмо е на 2 години. То се промъква през оградата на задния двор на дома им в Лас Вегас и се изгубва.
Монарес вече е на 37 години и живее в собствен дом. Магистър е по английска филология и преподава. Но през всички тези години тя не спира да се опитва да намери загубения си домашен любимец, Гизмо.
Стопанката разбира, че жена случайно намира 11-годишно куче, което завела във ветеринарна клиника. Там сканират микрочипа му, в който се съхранява информация кой е неговият стопанин. Така Монарес получава имейл, с който я известяват, че кучето й е намерено. „Толкова се радвам, че регистрирах микрочипа му“, каза тя.
Монарес добавя, че деветте години са променили Гизмо. Осемкилограмовото чихуахуа се страхува от сенки, височини, птици и куца. Двете му очи са силно инфектирани, а някои от зъбите му липсват.
„Въпреки че изглеждаше толкова различно, когато го погледнах в очите, веднага разбрах, че това е Гизмо“, каза Монарес, спомняйки си момента, в който двамата се събрали отново в кабинета на ветеринаря. „И щом казах името му, той наклони глава и не спря да ме гледа“.
Най-важното в момента за Монарес и семейството ѝ е решаването на здравословните проблеми на кучето, както и то да бъде обсипано с цялата им любов, която са пазили през всички тези години.
