Новият френски премиер Фийон пое поста от Дьо Вилпен
Новият френски премиер Фийон пое поста от Дьо Вилпен
/
снимки: БГНЕС
Новият френски премиер Франсоа Фийон пое министър-председателските функции от Доминик дьо Вилпен на кратка церемония в централата на френското правителство в двореца Матиньон в Париж, предаде Франс прес.
Петдесет и три годишният юрист Фийон, смятан за умерен консерватор, беше номиниран да оглави новото правителство тази сутрин от президента Никола Саркози, който вчера встъпи в длъжност.
"Ще изпълня всички поети от нас ангажименти. Това е цената на обновяването на политическия живот. Франция се нуждае от това", заяви Франсоа Фийон след кратък разговор със своя предшественик.
Доминик Дьо Вилпен, който е политически съперник на Никола Саркози, окончателно напусна Матиньон след 23 месеца начело на френското правителство. Неговата съпруга Мари-Лор, която присъства на церемонията, беше със сако от синьо имприме с надписи "адиос, бай-бай, чао-чао, салю" (сбогом на испански, английски, италиански и френски - бел. р.).
netinfo
Франсоа Фийон беше отстранен от правителството на Дьо Вилпен през юни 2005 г., след което окончателно се сближи със Саркози. Той беше негов политически съветник от 2004 г.
Политическият възход на 53-годишният Дьо Вилпен, у когото в един момент се появи надеждата, че може да се кандидатира за президент, беше прекършен след гигантските младежки демонстрации през пролетта на 2006 г. срещу неговия проект за младежки трудов договор, който в крайна сметка беше принуден да оттегли.
Очаква се съставът на кабинета да бъде обявен утре сутринта, съобщиха приближени на Саркози. Новият президент обеща, че екипът ще бъде в намален състав, ще включва равен брой мъже и жени и ще бъде отворен за центристи и известни личности от левицата. Така например, почти сигурно изглежда назначаването начело на френската дипломация на социалиста Бернар Кушнер, емблематична фигура от асоциацията "Лекари без граници".
Фийон има репутацията на човек, който умее да води преговори, дискретен и ефикасен. На него се възлагат много големи надежди за бързото въвеждане на набелязаните от новия президент икономически и социални реформи. Името му се свързва с мащабната пенсионна реформа, която прокара през 2003 г. и с която си навлече критиките на левицата.
