След всяка нова военна ескалация в Близкия изток идва и познатото обещание – че споразумение е близо. Че преговорите напредват. Че следващите дни могат да се окажат решаващи, посочва Vesti.bg.
През последните месеци именно това послание многократно идва от президента на САЩ Доналд Тръмп. В различни свои изявления той нееднократно заявява, че Вашингтон води "много добри разговори" с Иран, че има реален шанс за дипломатическо решение и че конфликтът може да приключи чрез преговори. Само че реалността на терен продължава да изглежда различно.
Докато дипломатическите сигнали се редуват с оптимистични прогнози, регионът остава в състояние на постоянна криза. Военни операции, взаимни заплахи, удари по стратегически обекти и напрежение около Ормузкия проток продължават да поставят под съмнение дали политическите заявления изобщо могат да бъдат превърнати в траен мир.
Защо дипломатическото решение остава толкова трудно
На пръв поглед всички страни твърдят, че предпочитат дипломатически изход.
Съединените щати нееднократно заявяват, че не желаят продължителен регионален конфликт.
Иран настоява, че е готов на разговори, ако бъдат премахнати определени ограничения и ако бъде гарантирана сигурността му.
Израел от своя страна поставя като основен приоритет собствената си национална сигурност и правото си да предотвратява бъдещи заплахи.
Именно тук обаче започва най-големият проблем.
Трите държави говорят за мир, но влагат напълно различно съдържание в тази дума.
За Вашингтон споразумението означава ограничаване на риска от по-мащабна война и запазване на стабилността на световните енергийни пазари.
За Израел всяко споразумение трябва да гарантира, че Иран няма да разполага с възможности, които според Тел Авив представляват заплаха за сигурността на страната.
За Техеран обаче първата стъпка е отпадането на натиска върху страната и признаването на правото ѝ да защитава собствените си интереси.
Така всяка страна започва преговорите от различна отправна точка.
Ормузкият проток – най-важната карта
Един от най-ясните примери колко трудно се намира компромис е Ормузкият проток.
Това е едно от най-важните морски теснини в света, през което преминава значителна част от световния износ на петрол и втечнен природен газ.
Всяка заплаха за корабоплаването там моментално се отразява върху цените на суровия петрол, транспортните разходи и финансовите пазари.
Именно затова почти всяка новина за възможно отваряне или ограничаване на преминаването през протока предизвиква световен интерес.
През последните седмици неколкократно се появиха информации за възможни договорености с посредничеството на Оман, които да осигурят безопасно корабоплаване.
Веднага след това обаче последваха нови уточнения, че окончателно споразумение все още няма.
Тази последователност вече се превръща в характерна особеност на кризата – надеждите се появяват бързо, но също толкова бързо изчезват.
Политиката също влияе
Освен военните и дипломатическите фактори, конфликтът има и силно политическо измерение.
За американската администрация всяко потенциално споразумение би било сериозен външнополитически успех.
За Израел въпросите на сигурността традиционно заемат централно място във вътрешнополитическия дебат.
В Иран пък всяка отстъпка към Запада лесно може да бъде представена като проява на слабост.
Това означава, че лидерите не преговарят само помежду си.
Те трябва постоянно да убеждават и собствените си общества, че защитават националните интереси.
Именно затова публичните изявления често звучат много по-категорично от реалните разговори зад затворени врати.
Между оптимизма и реалността
През цялата криза Доналд Тръмп последователно демонстрира оптимизъм относно възможността за сделка.
Неговите изявления почти винаги са придружени от уверения, че разговорите вървят добре и че дипломатическото решение е постижимо.
Подобни послания имат значение.
Те успокояват финансовите пазари, дават сигнал на съюзниците и показват, че Вашингтон предпочита политически, а не военен изход.
Проблемът е, че оптимизмът сам по себе си не променя ситуацията на терен.
Всеки нов удар, всяка размяна на заплахи и всяко забавяне на преговорите връщат процеса обратно в изходна позиция.
Затова анализатори все по-често предупреждават, че изявленията за "предстоящ пробив" трябва да бъдат приемани с повишено внимание.
В подобни конфликти дори когато реално се водят преговори, окончателното споразумение обикновено е най-трудната част.
Иран с ново предложение към САЩ за Ормузкия проток
Какво може да промени ситуацията
Дипломатите са единодушни, че най-големият шанс за напредък остава посредничеството на държави, които поддържат работещи отношения и с Вашингтон, и с Техеран.
Оман традиционно играе именно такава роля, а през годините е бил посредник при редица чувствителни контакти между двете страни.
Възможността за поетапни договорености – например за сигурността на корабоплаването, размяна на задържани лица или ограничени икономически мерки – често се разглежда като по-реалистичен сценарий от едно голямо всеобхватно споразумение.
Историята на региона показва, че именно малките компромиси понякога отварят път към по-големи договорености.
Мирът все още не е на хоризонта
Днес едва ли някой може категорично да каже дали споразумение между САЩ, Иран и Израел е близо.
Ясно е обаче друго.
Дипломатическите контакти продължават, военният натиск също, а всяка нова среща или изявление се превръща в повод за надежда, че напрежението може да намалее.
Но досегашният опит показва, че в Близкия изток оптимизмът често изпреварва събитията.
Затова и всяко следващо обещание, че мирът е "само на една крачка", неизбежно се посреща с все по-голяма предпазливост.
Докато основните противоречия между Вашингтон, Техеран и Тел Авив остават нерешени, дипломатическите пробиви ще продължат да изглеждат възможни – но и крехки.
