Замърсяването на въздуха представлява по-голям риск за здравето на хората по света, отколкото тютюнопушенето или консумацията на алкохол, като тази опасност е по-голяма в определени региони като Азия и Африка, съобщават Ройтерс и Франс прес, позовавайки се на ново изследване.
Според доклада на Института за енергийна политика към Чикагския университет (EPIC) относно глобалното качество на въздуха, замърсяването с фини прахови частици, които се отделят от моторни превозни средства, промишлеността и пожари, представлява "най-голямата външна заплаха за общественото здраве" в световен мащаб.
Въпреки този факт обаче средствата, предназначени за борба със замърсяването на въздуха, представляват само малка част от тези, отделяни, например, за инфекциозни заболявания, се посочва в доклада.
Замърсяването с фини прахови частици увеличава риска от белодробни и сърдечни заболявания, инсулт или рак.
Постоянното спазване на прага за излагане на действието на фини частици, определен от Световната здравна организация (СЗО), може да увеличи глобалната продължителност на живота с 2,3 години, изчислява EPIC въз основа на данни, събрани през 2021 г.
За сравнение, употребата на тютюн намалява продължителността на живота в световен мащаб средно с 2,2 години, а недохранването на децата и майките - с 1,6 години.
В Южна Азия, регионът в света, който е най-засегнат от замърсяването на въздуха, ефектите върху общественото здраве са осезаеми.
Столицата на Индия Делхи е "най-замърсеният мегаполис в света" според доклада.
От друга страна Китай е "постигнал забележителен напредък в борбата си срещу замърсяването на въздуха", започнала през 2014 г., казва Криста Хасенкопф, директор на програмите за качество на въздуха на EPIC.
Замърсяването на въздуха в страната е намаляло средно с 42,3 процента между 2013 г. и 2021 г., но остава шест пъти по-високо от прага, препоръчан от СЗО. Ако този напредък продължи във времето, продължителността на живота на китайското население може да се увеличи средно с 2,2 години, според EPIC.
Като цяло обаче регионите в света, които са най-засегнати от замърсяване на въздуха, получават най-малко средства за борба с този риск, се посочва още в доклада.
"Съществува огромно несъответствие между местата, където въздухът е най-замърсен, и тези, където се отделят най-много ресурси в колективен и глобален мащаб за разрешаване на проблема", отбелязва Криста Хасенкопф.
Въпреки че съществуват международни механизми за борба с ХИВ, малария и туберкулоза, като например Глобалният фонд, който инвестира 4 милиарда долара годишно в борбата с тези болести, няма еквивалент за замърсяването на въздуха.
В САЩ програмата за чистотата на въздуха е допринесла за намаляване на замърсяването му с 64,9 процента след 1970 г., в резултат на което средната продължителност на живота на американците се е увеличила с 1,4 години.
В Европа подобряването на качеството на въздуха през последните десетилетия следва динамиката, наблюдавана в САЩ, но все още има големи различия между източната и западната част на континента.
Всички тези усилия обаче са застрашени от нарастващия брой горски пожари по света, които предизвикват пикове в замърсяването на въздуха. Огнените стихии са причинени от повишаването на температурите и увеличаването на епизодите на засушаване, свързани с климатичните промени.
Според доклада на Института за енергийна политика към Чикагския университет (EPIC) относно глобалното качество на въздуха, замърсяването с фини прахови частици, които се отделят от моторни превозни средства, промишлеността и пожари, представлява "най-голямата външна заплаха за общественото здраве" в световен мащаб.
Въпреки този факт обаче средствата, предназначени за борба със замърсяването на въздуха, представляват само малка част от тези, отделяни, например, за инфекциозни заболявания, се посочва в доклада.
Замърсяването с фини прахови частици увеличава риска от белодробни и сърдечни заболявания, инсулт или рак.
Постоянното спазване на прага за излагане на действието на фини частици, определен от Световната здравна организация (СЗО), може да увеличи глобалната продължителност на живота с 2,3 години, изчислява EPIC въз основа на данни, събрани през 2021 г.
За сравнение, употребата на тютюн намалява продължителността на живота в световен мащаб средно с 2,2 години, а недохранването на децата и майките - с 1,6 години.
В Южна Азия, регионът в света, който е най-засегнат от замърсяването на въздуха, ефектите върху общественото здраве са осезаеми.
Столицата на Индия Делхи е "най-замърсеният мегаполис в света" според доклада.
От друга страна Китай е "постигнал забележителен напредък в борбата си срещу замърсяването на въздуха", започнала през 2014 г., казва Криста Хасенкопф, директор на програмите за качество на въздуха на EPIC.
Замърсяването на въздуха в страната е намаляло средно с 42,3 процента между 2013 г. и 2021 г., но остава шест пъти по-високо от прага, препоръчан от СЗО. Ако този напредък продължи във времето, продължителността на живота на китайското население може да се увеличи средно с 2,2 години, според EPIC.
Като цяло обаче регионите в света, които са най-засегнати от замърсяване на въздуха, получават най-малко средства за борба с този риск, се посочва още в доклада.
"Съществува огромно несъответствие между местата, където въздухът е най-замърсен, и тези, където се отделят най-много ресурси в колективен и глобален мащаб за разрешаване на проблема", отбелязва Криста Хасенкопф.
Въпреки че съществуват международни механизми за борба с ХИВ, малария и туберкулоза, като например Глобалният фонд, който инвестира 4 милиарда долара годишно в борбата с тези болести, няма еквивалент за замърсяването на въздуха.
В САЩ програмата за чистотата на въздуха е допринесла за намаляване на замърсяването му с 64,9 процента след 1970 г., в резултат на което средната продължителност на живота на американците се е увеличила с 1,4 години.
В Европа подобряването на качеството на въздуха през последните десетилетия следва динамиката, наблюдавана в САЩ, но все още има големи различия между източната и западната част на континента.
Всички тези усилия обаче са застрашени от нарастващия брой горски пожари по света, които предизвикват пикове в замърсяването на въздуха. Огнените стихии са причинени от повишаването на температурите и увеличаването на епизодите на засушаване, свързани с климатичните промени.
