Мустафа Кемал Етел, Мустафа Кемал Коркут или Мустафа Кемал Чогаш - това са някои от имената, предложени на основателя на турската република след приемането на закона за фамилните имена в страната. В крайна сметка Мустафа Кемал приема името Ататюрк (баща на турците), с което е известен и до днес, но какви други предложения е имало навремето и какво означават те разкрива турският в. "Айдънлък".
Един от вариантите е бил "Етел", което, както се твърди, е оригиналното произношение на името "Атила", означаващо голяма река. Името "Етелалп", или "голям герой", е било друго от предложенията за фамилия на големия турски лидер.
Какво пише в новите турски учебници?
"Коркут" (безстрашен, свиреп, решителен); Чогаш (слънце, светлина), Бегит (силен, здрав) и Беше (избран, изтъкнат, виден) са някои от другите предложени алтернативи, наред с варианти като "Токуш", "Ергин", "Салър", "Емен", "Язър", "Улаш" и "Аръз".
Според закона за фамилните имена в Турция, приет през 1934 г., фамилните имена стават задължителни в страната. Това е една от реформите на Мустафа Кемал, осъществени в социалната сфера. Самият той приема името "Ататюрк" със закон, гласуван единодушно от турския парламент на 24 ноември 1934 г. На 17 декември същата година е издаден друг закон, с който е забранено фамилното име "Ататюрк" да се използва от други лица.
Един от вариантите е бил "Етел", което, както се твърди, е оригиналното произношение на името "Атила", означаващо голяма река. Името "Етелалп", или "голям герой", е било друго от предложенията за фамилия на големия турски лидер.
Какво пише в новите турски учебници?
"Коркут" (безстрашен, свиреп, решителен); Чогаш (слънце, светлина), Бегит (силен, здрав) и Беше (избран, изтъкнат, виден) са някои от другите предложени алтернативи, наред с варианти като "Токуш", "Ергин", "Салър", "Емен", "Язър", "Улаш" и "Аръз".
Според закона за фамилните имена в Турция, приет през 1934 г., фамилните имена стават задължителни в страната. Това е една от реформите на Мустафа Кемал, осъществени в социалната сфера. Самият той приема името "Ататюрк" със закон, гласуван единодушно от турския парламент на 24 ноември 1934 г. На 17 декември същата година е издаден друг закон, с който е забранено фамилното име "Ататюрк" да се използва от други лица.
