След извършената в Испания първа в света трансплантация на лице от донор, подложил се на евтаназия, пред БНТ говори д-р Виктор Андреу – пластичен хирург и част от медицинския екип, осъществил операцията. Интервенцията поставя нов етап в развитието на лицевата трансплантация и открива възможности за пациенти с тежки и необратими увреждания.
Операцията е резултат от координираната работа на голям мултидисциплинарен екип. „Много голям екип се включи – 25 пластични хирурзи, повече от 10 анестезиолози, реаниматори – като само лекарите са около 40“, обяснява д-р Андреу. Процедурите при донора и при реципиента започват едновременно, а цялата операция продължава около 15 часа.
В конкретния случай реципиентът е жена, нуждаеща се от трансплантация на централната част на лицето. Причината за тежките увреждания е продължителна инфекция, довела до усложнения. „Тази пациентка беше с инфекция, дълго време прекара в интензивно отделение. Тя страдаше от некроза на части от тялото – пръсти на ръцете, части от пръстите на краката“, разказва д-р Андреу.
Подобни състояния не са необичайни при пациенти, преминали през дълъг престой в реанимация, но при тази жена има специфична особеност. „Странното беше, че тази жена имаше некроза и на носа, устата. А това не е обичайно“, уточнява хирургът. В резултат пациентката губи ключови функции, свързани с лицето.
Без трансплантацията жената би могла да остане жива, но с тежки ограничения. „Тя имаше известни ограничения. Ние трябваше да направим ново лице, защото реципиентът, тази жена беше загубила носа си, част от устата, способността си да се храни, пие, говори, възможността да диша през носа си“, казва д-р Андреу. По думите му именно тези загуби сериозно нарушават качеството ѝ на живот.
По време на операцията лекарите трансплантират комплекс от тъкани, необходими за възстановяване на основните функции. „Трансплантирахме кожа, тъкани, мускули, необходими за хранене, движение на лицето за изразяване на емоции, разбира се нерви, за да могат да се движат тези мускули, както и вени, за да сме сигурни че кръвният поток е възстановен в тези тъкани“, обяснява хирургът.
Подготовката за подобна трансплантация изисква прецизен подбор както на реципиента, така и на донора. Съществуват ясно определени критерии. „И реципиентът и донорът трябва да отговарят на определени критерии – един и същи пол, съвпадаща кръвна група“, казва д-р Андреу. Освен това има и други фактори, които са от ключово значение за крайния резултат. „Ние търсим донор с подобен цвят на кожата като тази на реципиента. Друго много важно нещо е размерът на главата.“
Както при всяка трансплантация, и при тази най-големият риск остава реакцията на организма. „Най-големият страх като при всяка трансплантация е да не отхвърли реципиентът трансплантираните органи, същото важи и за лицето“, посочва д-р Андреу. Това налага дългосрочно наблюдение и внимателно проследяване на състоянието на пациентката.
След успешното приключване на операцията започва продължителен период на възстановяване. Пациентката трябва отново да усвои базови умения, свързани с ежедневието. „Отне време да се научи да се храни отново и как да движи лицето си“, казва хирургът. Според него този процес е постепенен и изисква търпение както от лекарите, така и от самия пациент.
Лицевата трансплантация неизбежно води и до промяна във външния вид. „Сега тя има нова идентичност, ново лице. Ние не можем да го възстановим във вида, който е било лицето преди. Носът е различен. Има разлика“, обяснява д-р Андреу. Въпреки това операцията позволява възстановяване на основни функции и дава възможност за по-пълноценен живот.
Първата реакция на пациентката след операцията е показателна за значението на интервенцията. „Тя беше превързана, но много позитивно настроена. Тя сега започва наново живота си“, разказва хирургът. Според него резултатите ще продължат да се подобряват с времето. „Все още това не е финалният резултат, още ще се подобрява. Но мога да кажа, че постигнахме много добър резултат. Тя е щастлива с новото си лице.“
Испания има натрупан опит в този тип сложни интервенции. До момента в страната са извършени шест трансплантации на лице. В световен мащаб броят им достига 54. Последната операция бележи нов етап, тъй като за първи път донорът е човек, подложил се на евтаназия – обстоятелство, което поставя допълнителни медицински и организационни предизвикателства, но и разширява възможностите на съвременната трансплантационна хирургия.
