Той е откривателят на Америка. Но не всички смятат Христофор Колумб за герой. Мнозина виждат в него един брутален завоевател, извършил геноцид над коренното население. Затова и в Лос Анджелис премахнаха паметника му.
"Американецът, открил Колумб за първи път, е направил едно страшно откритие", казва още през 18-и век Георг Кристоф Лихтенберг. Тоест, не е нищо ново това, че, през погледа на потиснатите, уж героичните исторически събития придобиват съвсем различен характер.
Guliver/Getty Images
От години в испаноговорящия свят от двете страни на Атлантика, вкл. в САЩ, се водят разгорещени спорове около личността на Христофор Колумб. Сегашният спор тръгна от едно решение на градската управа на Лос Анджелис - от парк в града да бъде отстранена една статуя на Колумб.
Мотивите на Градския съвет: делото на мореплавателя от Генуа се свързва също и с робство и брутално подчинение. Затова е нелепо той да бъде почитан с паметник. Над 100 души, вкл. потомци на коренното население, бяха дошли на място, за да приветстват акцията по демонтажа на статуята.
Във вторник боливийският президент Ево Моралес написа в Туитър, че приветства решението на градската управа на Лос Анджелис, добавяйки, че "тъй нареченото откриване на Америка всъщност е чиста проба геноцид и експлоатация на естествените ресурси".
Както се очакваше, Испания реагира гневно на демонтажа на статуята на един от своите най-големи национални герои. Уводната статия в ежедневника Ел Паис започва с исторически бележки: Лос Анджелис, както и името му, имат испански произход. Градът бил основан през 1781 година от човек, дошъл от Андалусия - 275 години след смъртта на откривателя на Америка. Изданието публикува и редица мнения, предимно на испански професори, целящи да изчистят образа на непознатия Христофор Колумб - този, който се е отнасял брутално и безцеремонно с коренното население, извършвайки геноцид над него.
Точно така гледат на него в Латинска Америка. В средата на октомври епископът на Валядолид Луис Ксавиер Аргуельо заяви по повод годишнината от откриването на Америка през 1492, че то нямало нищо общо с някакъв геноцид. Според епископа, то било по-скоро "взаимно опознаване" и "среща на културите". Испанската кралица Исабела Кастилска била водена изключително от благородни мотиви, изпращайки Колумб на изток.
Подобни изявления се натъкват на неразбиране и неодобрение включително в самата Испания. От 60 години испанският клир във Ватикана се опитва да прокара канонизирането на Исабела с прозвището "Католическа". И възлагането на геноцид в нейната автобиография никак не би ѝ се отразило добре в този смисъл.
За какво са статуите
"Статуите или националните празници всъщност са и инструмент за тълкуване на фактите по желан начин", посочва по този повод историчката от университета в Билефелд Елеонора Роланд. Добър пример в това отношение е подходът към испанския завоевател Ернан Кортес, покорил държавата на ацтеките. Макар да е положил основите на модерната държава Мексико, в самото Мексико той е много оспорван. В родния му Меделин, Южна Испания, се издига помпозна статуя на Кортес, чийто ляв крак е стъпил върху отрязана глава на ацтек. През 2010 година активисти заляха статуята с червена боя в знак на протест срещу кървавата баня, устроена от Кортес на коренните жители на Мексико.
Елеонора Роланд оценява положително критичния дебат около националните герои. "Няма защо да се чудим, че много обществени групи, които откриха възможност да изправят на позорния стълб своята политическа, социална, културна и икономическа маргинализация, казват: Момент, моля! Това е вашата интерпретация на историята, а не нашата".
