Ново изследване, публикувано в списание „PNAS", предполага, че хора с дълбока глухота от ранно детство отделят относително повече от ранната си зрителна система на периферните участъци на зрителното си поле, съобщи изданието „Science Alert". Изследователският екип от Обединеното кралство показва, че тази неврологична „реорганизация" се проявява изненадващо рано в зрителния път на мозъка, преди сигналите изобщо да достигнат основния зрителен център.
Учените анализирали чрез структурен и функционален магнитен резонанс мозъчната активност на 16 възрастни с ранна, дълбока глухота и 16 чуващи индивида на подобна възраст, фокусирайки се върху латералното геникуларно ядро (ЛГЯ) на таламуса - предавателна станция за зрителна информация - и първичната зрителна кора (V1). Резултатите показват, че активността в тези две структури е относително пристрастна към периферното зрение при глухите участници, докато при чуващите преобладава предпочитание към централното зрение, макар общият обем на двете мозъчни структури да не се различава значително между групите.
Изследователите установиха, че разликата се дължи не на общо разширение на зрителната карта в мозъка, а на преразпределение на невронните ресурси - по-голямо представяне на периферията за сметка на по-малко представяне на централното зрително поле. В допълнителен, макар и статистически ограничен анализ, най-силно изразено предпочитание към периферно зрение е било установено при глухи хора, усвоили британския жестомимичен език като свой първи език.
Учените предполагат, че наблюдаваните разлики може да произтичат и от промени в самата ретина, а не единствено от мозъчна пластичност, като отбелязват, че част от участниците в изследването са били с генетично обусловена глухота, докато при други причината остава неизвестна. Бъдещи изследвания биха могли да изяснят допълнително връзката между генетичните фактори, зрителните подобрения и конкретните механизми на мозъчна адаптация при хора с ранна глухота.
