Европейската комисия (ЕК) предложи нов план за използване на замразените активи на Руската централна банка и отпускане на извънреден заем от 140 млрд. евро за Украйна. Киев ще връща заема едва след като Москва покрие разходите за нанесените разрушения, съобщи „Евронюз“.
Предложението за т.нар. „заем за репарации“ беше предварително очертано от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен по-рано този месец по време на речта ѝ за състоянието на ЕС като начин да продължи помощта за Киев, без допълнително да се натоварват страните членки с ограничени финансови ресурси.
„Това е войната на Русия. И Русия трябва да плати. Не бива само европейските данъкоплатци да поемат тежестта“, каза Фон дер Лайен.
Първите детайли на плана бяха представени в кратък документ, разпространен преди среща на посланиците на ЕС на 26 септември. Структурата, предвидена от ЕК, е изключително сложна и иновативна. Тя се фокусира върху Euroclear, базиран в Брюксел централен депозитар за ценни книжа, който съхранява голямата част от замразените руски активи като част от санкциите. Активите, първоначално държани като облигации, постепенно се превърнаха в паричен фонд на стойност 176 млрд. евро, като се очакват още 10 милиарда евро в следващите години.
„Русия има претенция за този акаунт в Euroclear“, се казва в документа.
Според плана Euroclear ще прехвърли парите на ЕК, а Комисията ще ги използва за отпускане на безлихвен заем на Украйна. В същото време Комисията ще сключи „специален дългов договор“ с Euroclear, който ще бъде задължен да инвестира, за да възстанови предоставените средства.
Общият размер на заема ще бъде 185 милиарда евро, но 45 милиарда ще се използват за обезпечаване на вече съществуващ кредит на Г-7, базиран на извънредните печалби от активите. Тъй като парите ще бъдат прехвърлени, извънредните печалби ще спрат да се генерират.
Това оставя до 140 млрд. евро за „заема за репарации“, който ще се изплаща на редовни траншове и при определени условия. Помощта може да се използва за покриване на бюджетни, извънредни и военни нужди.
Както е договорено от лидерите на ЕС, активите ще останат замразени до изпълнението на две условия: Русия да прекрати войната и Москва да компенсира Украйна за нанесените щети.
Планът предвижда, че Украйна ще използва компенсациите от Русия, за да върне заема, даден от Комисията. След това ЕК ще възстанови средствата на Euroclear, а Euroclear ще върне сумата на Русия.
С други думи, схемата е замислена като инструмент за натиск с цел Москва да бъде държана отговорна за нанесените разрушения. Но като се има предвид дългогодишната позиция на Кремъл, е малко вероятно страната да се съгласи да покрие увеличаващите се разходи. Брюксел смята, че механизмът ще избегне директната конфискация на държавните активи, което е забранено от международното право. Все пак иновативната интерпретация на предложението може да доведе до правни въпроси и спорове.
„Критично важно е, че цялата операция няма да засегне държавните активи на Русия и ще бъде временна“, се казва в документа.
Прехвърлянето на средства от Euroclear към ЕК ще трябва да бъде гарантирано от 27-те държави членки, за да се покрият разходите, ако санкциите бъдат отменени по-рано. Според действащите правила санкциите трябва да се подновяват на всеки шест месеца и изискват единодушие, което означава, че една единствена държава може да блокира целия проект.
В рамките на плана Комисията предлага активиране на т.нар. „passarelle clause“, която би позволила удължаване на санкциите с квалифицирано мнозинство и по този начин да се укрепи предвидимостта и стабилността на финансовата операция. Но иронично е, че самата „passarelle clause“ изисква единодушие.
Предишен опит за промяна на периодичността на подновяване на санкциите беше блокиран от Унгария, като нормата остана на шест месеца.
Държавите членки все още обсъждат плана на Комисията, като се очаква преговорите да продължат седмици, ако не и месеци, поради обема и сложността на предложението.
Германският канцлер Фридрих Мерц вече е изразил подкрепата си за 140-те милиарда евро, като отбеляза, че средствата трябва да се използват изключително за закупуване на военна техника.
„Трябва масово да увеличим цената на руската агресия. Също така трябва да поканим партньори по света, които имат замразени руски активи, да се присъединят към инструмента. За тази цел ще координираме тясно с партньорите си от Г-7“, каза Мерц.
Забележително е, че канцлерът използва термина „конфискация“, за да опише операцията. Думата напълно отсъства от документа на ЕК.
В скорошно интервю за „Си Би Ес“ френският президент Еманюел Макрон се обяви категорично срещу перспективата за конфискация, определяйки я като „въпрос на достоверност“.
„Ще спазваме международното право. Ние сме предвидими и няма да правим невъзможни неща с тези замразени активи“, каза Макрон.
Последният ход на Брюксел съвпада с рязък завой в позицията на американския президент Доналд Тръмп, който заяви, че „Украйна, с подкрепата на Европейския съюз, е в състояние да се бори и да си върне цялата територия в първоначалните ѝ граници“.
