Дяконеску: Съществува спорна зона между Румъния и България

Дяконеску: Съществува спорна зона между Румъния и България
Дяконеску: Съществува спорна зона между Румъния и България / БГНЕС, архив
Още по темата от Д.Панев и Н.Тихов
51564
Още по темата от Д.Панев и Н.Тихов
  • Още по темата от Д.Панев и Н.Тихов

Румънският външен министър Кристиан Дяконеску заяви, че "съществува спорна зона" между Румъния и България по отношение на държавната граница в Черно море, в което неотдавна бяха открити находища на газ и петрол, и между другото спомена, че трябва да бъде обсъдено и положението на т.нар. "румънско малцинство" в България.

"Съществува спорна зона на държавната граница с България по отношение на държавната граница на териториалните води на двете държави. Наистина става дума за 17 кв. км, не е много, но между европейски държави, сътрудничещи си максимално в много аспекти с общи интереси в много области, не виждам защо тези неща да не бъдат решени много бързо", заяви за новинарския телевизионен канал "Диджи24" Дяконеску.

Той допълни, че тази тема съществува от много време и изтъкна, че Румъния не е влязла в етап на предявяване на претенции. "Не трябва никой да се сърди, не трябва никой да се ядосва, защото това са сфери от национален интерес и за двете страни, които в даден момент трябва да бъдат решени, защото се появяват проблеми, да речем с експлоатацията, с концесията", каза Дяконеску и уточни, че ще бъдат проведени разговори на ниво експерти с българската страна във формат, който ще бъде одобрен на двустранно ниво. Освен това румънският външен министър спомена, че трябва да бъде обсъдено и положението на румънското малцинство в България.

Според преброяването на НСИ от 2011 г. в България живеят 3700 души, определящи се като имащи "влашки" етнически произход и още 900 с "румънски", докато от преброяването от 2001 г., цифрите са съответно 10 600 с "влашки" и 1100 с "румънски". Около 70% от тези хора живеят във варненска, шуменска, разградска и великотърновска области.

На територията на България няма румънско малцинство, за каквото говори министър Дяконеску, припомня агенция БГНЕС. Неговото изказване е опасен прецедент, който ни връща в миналото, когато нашият регион беше разделен от национализма и омразата, посочва агенцията. Основите на бъдещия българо-румънски конфликт са поставени след Берлинския конгрес /1878г./. Тогава Румъния получава от Великите сили Северна Добруджа, която е изконна българска територия. Посетите семена на раздора дават своите плодове и през Балканските войни. Румънското господство в Южна Добруджа продължава до 7 септември 1940 г., когато е сключена Крайовската спогодба. Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа. Така 88 000 румънски колониалисти, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г., са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината.

Териториалният проблем на север от Дунава се повдига след краха на комунистическата система и разпадането на Съветския съюз. Той обаче вече се концентрира преди всичко в бившата съветска република Молдова, където живее компактно българско малцинство и близко до него гагаузко и върху спор с Украйна за Черно море. През последните години напрежението там расте. То е свързано с опитите на Букурещ да се утвърди в Молдова, изтласквайки всички останали заинтересовани страни. Нов акцент в споровете е откриването на петрол и природен газ в черноморския шелф.