Вълна от нови френски депутати с по-разнообразни профили, сред които чистачка и сляп настройчик на пиана, се насочват към парламента след парламентарните избори, на които президентът Еманюел Макрон загуби мнозинството си.
Неуспехът на центристкия президент дойде на фона на рязко нарасналата подкрепа за твърдата левица "Непреклонна Франция" (LFI) и крайнодясното "Национално обединение" (RN) - политическите домове на новите депутати от работнически произход, които се открояват в морето от кариерни политици. Прясно избраните депутати искат да оставят своя отпечатък в новия парламент, където опозиционните партии ще имат повече възможности за въздействие, отколкото в предишния, където Макрон се радваше на голямо мнозинство.
Бившата чистачка Рейчъл Кеке победи бившия министър на спорта на Макрон Роксана Марасиняну, след като се кандидатира с листата на левия Жан-Люк Меленшон от LFI.
"Аз съм гласът на безгласните", заяви Кеке в неделя след обявяването на резултатите. "Аз съм камериерка, аз съм чистачка, охранител, асистент, домашен помощник, аз съм всички тези невидими професии", добави тя и обеща, че тези професии ще бъдат видими заедно с нея в долната камара на парламента.
Кеке се прочу, след като спечели изтощителна битка за по-добри условия на труд в парижкия хотел, в който почистваше. Депутатите от LFI подкрепиха Кеке и нейните колеги по време на борбата срещу световния хотелски гигант Accor и превърнаха защитата на "невидимите работници" във Франция в свой приоритет.
"Обикновеният човек на улицата".
Новият депутат от Националното обединение Катяна Левавасер също е бивша чистачка. Тя казва, че иска да защитава "заетостта на неквалифицираните работници във Франция, които като мен стават рано сутрин, за да печелят по 11,75 евро (12,40 долара) на час".
Откакто наследи баща си Жан Мари като лидер на тогавашния Национален фронт, Марин льо Пен се стреми да разшири базата си на подкрепа, като се фокусира върху социални и икономически въпроси. В резултат на това партията привлече профили от по-ниски икономически слоеве, като например 29-годишния шофьор на куриерска фирма Жорис Бове, който казва, че иска да се бори срещу бедността и деиндустриализацията.
"Работя от 16-годишен", казва той пред местния ежедневник La Montagne. "Познавам живота на средностатистическия човек на улицата и виждам, че покупателната способност намалява през последните няколко години", допълва Бове.
Критиците все още обвиняват антиимигрантското Национално обединение в екстремизъм - обвинение, което Льо Пен категорично отхвърля.
Новият депутат партията Жозе Борейн, на 50 години, също от работническата класа, е първият незрящ депутат, който влиза в парламента. Борейн е работил в музикален магазин като настройчик на пиана, а освен това е бивш вицешампион по културизъм на Франция.
Освен вълната от представители на работническата класа, в новия парламент ще влязат и най-младите депутати в историята, и двамата на 21 години и от LFI - Тематай Льо Гаик, избран да представлява Френска Полинезия, и студентът по право Луи Бояр, който се кандидатира в покрайнините на Париж.
25-годишният Шарл Родуел, който казва, че е писал речите на министъра на финансите Бруно Льо Мер, също ще влезе в Бурбонския дворец от коалицията на Макрон.
Но поредицата от млади депутати няма да намали средната възраст на новия парламент, която е 48,5 години, само малко по-ниска от тази през 2017 г., когато беше 48,8 години.
Друг знак, че не всичко се е променило, е, че около 37,26% от новите депутати са жени, което е малко по-малко от 2017 г., когато бяха избрани 224 жени, срещу 215 този път.
И въпреки нашумелите случаи като Рейчъл Кеке, депутатите от висок социално-икономически произход остават правило в новия парламент.
Социологът Етиен Олион, професор в парижката Ecole Polytechnique, казва, че въвеждането на свежи профили няма непременно да повлияе на политиката.
"Не предизвикваме политическа промяна, като сменяме само лицата, а запазваме относително строгите правила", казва той.
Неуспехът на центристкия президент дойде на фона на рязко нарасналата подкрепа за твърдата левица "Непреклонна Франция" (LFI) и крайнодясното "Национално обединение" (RN) - политическите домове на новите депутати от работнически произход, които се открояват в морето от кариерни политици. Прясно избраните депутати искат да оставят своя отпечатък в новия парламент, където опозиционните партии ще имат повече възможности за въздействие, отколкото в предишния, където Макрон се радваше на голямо мнозинство.
Бившата чистачка Рейчъл Кеке победи бившия министър на спорта на Макрон Роксана Марасиняну, след като се кандидатира с листата на левия Жан-Люк Меленшон от LFI.
"Аз съм гласът на безгласните", заяви Кеке в неделя след обявяването на резултатите. "Аз съм камериерка, аз съм чистачка, охранител, асистент, домашен помощник, аз съм всички тези невидими професии", добави тя и обеща, че тези професии ще бъдат видими заедно с нея в долната камара на парламента.
Кеке се прочу, след като спечели изтощителна битка за по-добри условия на труд в парижкия хотел, в който почистваше. Депутатите от LFI подкрепиха Кеке и нейните колеги по време на борбата срещу световния хотелски гигант Accor и превърнаха защитата на "невидимите работници" във Франция в свой приоритет.
"Обикновеният човек на улицата".
Новият депутат от Националното обединение Катяна Левавасер също е бивша чистачка. Тя казва, че иска да защитава "заетостта на неквалифицираните работници във Франция, които като мен стават рано сутрин, за да печелят по 11,75 евро (12,40 долара) на час".
Откакто наследи баща си Жан Мари като лидер на тогавашния Национален фронт, Марин льо Пен се стреми да разшири базата си на подкрепа, като се фокусира върху социални и икономически въпроси. В резултат на това партията привлече профили от по-ниски икономически слоеве, като например 29-годишния шофьор на куриерска фирма Жорис Бове, който казва, че иска да се бори срещу бедността и деиндустриализацията.
"Работя от 16-годишен", казва той пред местния ежедневник La Montagne. "Познавам живота на средностатистическия човек на улицата и виждам, че покупателната способност намалява през последните няколко години", допълва Бове.
Критиците все още обвиняват антиимигрантското Национално обединение в екстремизъм - обвинение, което Льо Пен категорично отхвърля.
Новият депутат партията Жозе Борейн, на 50 години, също от работническата класа, е първият незрящ депутат, който влиза в парламента. Борейн е работил в музикален магазин като настройчик на пиана, а освен това е бивш вицешампион по културизъм на Франция.
Освен вълната от представители на работническата класа, в новия парламент ще влязат и най-младите депутати в историята, и двамата на 21 години и от LFI - Тематай Льо Гаик, избран да представлява Френска Полинезия, и студентът по право Луи Бояр, който се кандидатира в покрайнините на Париж.
25-годишният Шарл Родуел, който казва, че е писал речите на министъра на финансите Бруно Льо Мер, също ще влезе в Бурбонския дворец от коалицията на Макрон.
Но поредицата от млади депутати няма да намали средната възраст на новия парламент, която е 48,5 години, само малко по-ниска от тази през 2017 г., когато беше 48,8 години.
Друг знак, че не всичко се е променило, е, че около 37,26% от новите депутати са жени, което е малко по-малко от 2017 г., когато бяха избрани 224 жени, срещу 215 този път.
И въпреки нашумелите случаи като Рейчъл Кеке, депутатите от висок социално-икономически произход остават правило в новия парламент.
Социологът Етиен Олион, професор в парижката Ecole Polytechnique, казва, че въвеждането на свежи профили няма непременно да повлияе на политиката.
"Не предизвикваме политическа промяна, като сменяме само лицата, а запазваме относително строгите правила", казва той.
