България е сред страните с най-ниска продължителност на живота в ЕС
България е сред страните с най-ниска продължителност на живота в ЕС / Thinkstock/Getty Images

Продължителността на живота в Европейския съюз категорично е нараснала в сравнение с 90-те години на миналия век, но съществените различия между страните се запазват. Това констатира Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в огласения си днес годишен доклад за здравето в Европа, цитиран от Франс прес.

През 2012 г. средната продължителност на живота в 28-те страни от ЕС е 79,2 години, което е с 5,1 година повече, отколкото през 90-те години.

Увеличението се обяснява главно със значителното намаляване на смъртността, причинена от сърдечно-съдови заболявания, най-вече при хората на възраст между 50 и 65 години, посочва ОССЕ.

Страните с най-голяма продължителност на живота в ЕС са Испания (82,5 години), Италия (82,4 години) и Франция (82,1 години).

Балтийските и източноевропейските страни са "на опашката", като средната продължителност на живота в Румъния, България, Латвия и Литва е под 75 години.

При все това някои държави в този район бележат сериозни постижения: продължителността на живота в Естония се е увеличила със седем години в сравнение с 90-те години, а в Чехия - с 6,6 години. В други обаче не се наблюдава особено подобрение, като Литва и България, където между 1992 и 2012 г. продължителността на живота е нараснала с 3 години.

Запазва се тенденцията жените в ЕС да живеят по-дълго от мъжете - през 2012 г. продължителността на живота при жените е 82,2 години, а при мъжете - 76,1 години, въпреки че разликата между двата пола леко се е свила - от 7,2 години през 90-те на 6,1 години през 2012 г.

Макар жените да живеят по-дълго обаче, продължителността на живота им в добро здраве след 65-годишна възраст е почти същата като при мъжете - 8,7 години спрямо 8,5 години, показва докладът.

Сред страните с най-добри показатели в това отношение е Швеция, където мъжете и жените над 65 години живеят три четвърти от годините до края на живота си без ограничения във всекидневните си дейности, докато в Словакия този период е под една трета.

Сърдечно-съдовите болести (като инфаркт и инсулт) остават главна причина за смъртността в Европа. През 2011 г. те са причина за 40 процента от смъртните случаи, следвани от раковите заболявания (24 процента).

ОССЕ отчита намаляване на смъртността в резултат на инсулти от 2000 г. насам на практика във всички страни (особено в Естония и Австрия, където тези случаи са намалели с повече от 50 на сто), както и по-скромен спад при смъртността вследствие на раково заболяване в повечето страни от ЕС.

За сметка на това смъртността, причинена от рак, е запазила равнището си или се е увеличила в балтийските страни и в няколко държави в Централна и Източна Европа (България, Румъния, Хърватия и Бивша югославска република Македония).

Източник: БТА