Изглежда президентът на САЩ Барак Обама и съперникът му Мит Ромни твърдо бяха решили да не засягат темата за климата по време на предизборната кампания. Но супербурята Санди извади на преден план следния въпрос: не е ли време да говорим не само за времето, но и за климата, пише вестник "Ню Йорк таймс".
Още в началото на коментара си американският ежедневник подчертава, че никоя буря, нито засушаване не може да бъдат приписвани на промените в климата. Но много учени смятат, че повишаването на въглеродните емисии може да увеличи вероятността от екстремни - подобно на Санди - прояви на времето. Затова каквато и да е причината за Санди, той отваря поле за размисъл, подчертава авторът.
"Ню Йорк таймс" припомня думи на губернатора на щата Ню Йорк Андрю Куомо, че сякаш САЩ "преживяват на всеки две години някое рекордно за последните сто години наводнение". Три от десетте най-големи наводнения в Долен Манхатън от 1900 година досега са се случили през последните три години, отбелязва вестникът.
Нюйоркското печатно издание изброява няколко повода за размисъл. Първо, ураганите се образуват, когато океанът е топъл и топлината е тяхното "гориво". Водата в океана по източното крайбрежие бе с рекордно високо температура през това лято - отчасти по естествени причини, отчасти вследствие на човешка дейност. Второ, компютърни модели сочат, че не е задължително ураганите да възникват по-често, но те стават все по-мощни. Трето, климатичните промени увеличават влагата в атмосферата, което може да означава, че бурите ще носят все повече дъждове и наводнения. Четвърто, Санди бе изключително разрушителен, защото му бе попречено да се върне обратно в морето от "блокиращ буфер", подобен на въздушния поток зад реактивен самолет. По въпроса се спори, но едно изследване наскоро показа, че топящият се лед в Арктика може да допринесе за създаването на такъв буфер. Пето, повишаването на морското равнище е предпоставка за бъдещи силни бури, а Нюйоркската комисия по промените в климата прогнозира, че до 2050 г. крайбрежните води ще се повишат с два фута (60 см) и с четири фута (120 см) до края на века.
"Ню Йорк таймс" цитира източник от Националния център за климатични данни, според когото седем измежду десетте най-топли лета в континенталната част на САЩ са били регистрирани след 2000 г. Сред тях е и последната лятна суша, която бе най-голямата от 50 години насам.
Универсалният импулс на съчувствие към хора, пострадали не по своя вина, и решимостта за колективна мобилизация за облекчаване на болката и поправяне на щетите се проявиха заради супербурята Санди, пише вестник "Вашингтон пост". Във всичко това има нещо много смущаващо, смята американският ежедневник и поставя два въпроса: Защо нравствените ни инстинкти при естествено бедствие като Санди са толкова силни, за разлика от бавната ни реакция на причинени от хората бедствия като съдбата на милиони бедни деца, които изчезват от и без това недостатъчния брой училища? Защо някои лоши неща, които са извън контрола на хората, пораждат съчувствие и желание за бърза реакция, докато други неща, които също са извън човешкия контрол, стоят десетилетия, изправени пред фактическо безразличие?
Авторът на коментара признава, че събития като Санди с основание силно привличат вниманието на медиите и на хората. Но така нашата увереност, че знаем как да подобрим съдбата на тези деца остава далеч по-малка от увереността ни, че знаем как да спасим, например, метрото от наводняване, констатира анализаторът.
Дълбоката убеденост в ролята, която късметът играе в живота, може да формира основата на консенсус за предприемането на твърди мерки за поддържането на равните възможности, икономическата сигурност и наличието на минимално равнище на достоен живот в Америка. Честно казано, днес не само бедните деца дължат съдбата си на сили извън техен контрол. Стане ли дума за съдбата на средната класа в ерата на глобализацията и бързите технологични промени, затъваме в още по-дълбоки води, пише вашингтонското печатно издание.
Впрочем уповаването на ролята на късмета не е само либерален импулс, а и предпочитание на консервативни умове, продължава "Вашингтон пост". Вестникът посочва, че социологически анкети отдавна са установили, че европейците са по-склонни да вярват, че съдбата им се оформя от сили извън техния контрол, докато американците възприемат себе си предимно като създатели на собствената си съдба. Чувствата на американците в тази област обаче ще започнат да се уподобяват с тези на европейците на фона на глобалната конкуренция и технологичното развитие, което оставя милиони американски работници "без късмет" на милостта на икономическите мусони.
Сега се нуждаем от лидери, които да ни покажат, че почтеното общество може да облекчи бремето на лошия късмет, даже и ако насърчава усиления труд, личната инициатива и предприемачеството. Вслушвайте се през вятъра и дъжда и ще чуете това. Мислете за Санди като за заключителен аргумент, пише в коментар "Вашингтон пост". (БТА)
